Несъмнено ми бе твърде рано за тази книга, разбрах го още от първите страници, но не исках да спирам – сега ще я прочета на едно ниво, след десет години – на друго, след повечко ще вляза и в същината ѝ. „Терзанията на цар Соломон“ прилича по дух на „Лиричните клоуни“, но повече ми напомни на разширена версия на „Сияние на жена“ – а в някакъв смисъл и на красива трактовка на приказката за жерава и чаплата.
Ромен Гари описва още една невъзможна любов – между двама души, които в младостта си са се разминали, или историята ги е разделила безпощадно, на старини са се открили, но не могат да завържат на възел съдбите си. Соломон Рубенщайн е достопочтен заможен старец, отдал залеза на живота си да помага на всички – дали чрез поддръжката на анонимна телефонна линия за хора в безизходица, дали с щедри жестове към околните, дали с почит към неизвестните мъртви, чиито съдби колекционира, но и съпреживява. Гари му вменява ролята, която винаги е стояла овакантена, колкото и безброй души да им се иска обратното:
Та според Чък цар Соломон временно изпълнява чужда роля, поради отсъствието на титуляра. Така той Му отмъщава, замествайки го, като по този начин Му напомня, че нкакъв Го няма… Цар Соломон работи като временно изпълняващ длъжността, за да поучи Господ и да го засрами.
Наричаният „цар Соломон“ (и красиво сравняван с легендарния Харун ал Рашид) старец в средата на осемдесетте си години е олицетворение на вечността – нехае за смъртта, купува си дрехи с 50-годишна гаранция, слага си коронки и планира десетилетията, след които трябва да ги смени, следи обявите на самотни души, наполовина на възрастта му, във вестниците. Но Соломон обича една жена, винаги е я обичал, дори я е спасил от мизерията и се грижи за нея. Да си позволи да бъде с нея – това вече е невъзможно, между двамата стои трупана четири години по време на нацистката окупация болка.
Времето е голям мръсник, одира ви кожата, докато още сте живи, като на тюленчетата.
Гари е можел да опише историята от гледната точка на двамата вечни обичащи се, да ги направи самостойни и светът излишен, да направи драмата им лична – малко като в края на „Любов по време на холера“, когато всичко друго е изчезнало. Но вместо това той въвежда друг главен герой, шофьор на такси с богата и самостоятелно придобита обща култура, с мощна емпатия и физиономия на побойник, която му носи грижи. Чрез този герой авторът описва танца на двамата възрастни, прониква под маските на времето, открива ги като млади, открива ги и какви са сега. Любовен триъгълник без аналог.
Лежах по гръб и пушех. Не можех да ѝ обясня. Не можеш да обясниш на една жена, че просто изпитваш любов, че не е лично нищо, а че изпитваш любов по принцип и до полуда.
Изумително е колко леко и весело написана книга в същността си е драма, клоняща към трагедия. Гари си играе с диалозите, със ситуациите, с колоритността на двамата старци, които са запазили около себе си аурата на друго време и порядки – и дори наглед да са смешни, всъщност са красиви. И безсмъртни. Малцина помнят красивата певица с дрезгавия глас, но тя си остава звезда с всеки свой жест, мълчание, поглед и дъх.
Една нощ, докато госпожица Кора спеше в обятията ми се изплаших, ама наистина се изплаших, защото осъзнах, че ще ми е по-лесно да я удуша, докато е щастлива, отколкото да я зарежа.
Не ми е достъпно да проникна повече в тази книга. Не и на моята възраст, не и с разбираемата липса на подобни преживелици. Има време за това. Но дори и на повърхностно ниво „Терзанията на цар Соломон“ е топъл, красив роман, който може и да забавлява, но и да носи тази красива тъга и усещане за съпричастност към чуждите и радост, и болка. Напомни ми на малко на „Живот назаем“ на Ремарк, имаше я тая витаеща обреченост, която обаче не заслужава внимание и може да бъде игнорирана.
