Отдавна не бях имал гост в Книголандия, но за мен е радост да приветствам тук преводача и редактора Иван Б. Генов. Прочетете неговия завладяващ текст за книгите на Алберто Анджела „Един ден в Древен Рим“, „Imperium“, „Любов и секс в Древен Рим“ и „Трите дни на Помпей“.
Четирите изискани тома на известния италиански антрополог, археолог, историк на античността, журналист и популяризатор Алберто Анджела (р. 1962 г.), издадени от „Colibri“ във великолепния превод на Юдит Филипова, която познава еднакво добре и латински, и италиански език, са рядко увлекателно четиво, което по много достъпен начин излага пред нас бита, нравите, начина на мислене на древните римляни от класическата императорска епоха.
В първия том, „Един ден в Древен Рим“, А. Анджела по неповторим начин ни потапя в атмосферата на столицата на империята по времето на нейния разцвет при управлението на император Траян (началото на II в. сл. Хр.). Научаваме за ежедневието на гражданите на световният град – от патрициите до робите, за това как са работели, учели, как са се забавлявали (от детските игри до кървавите гладиаторски зрелища), как са се обличали, флиртували, влюбвали и развеждали, как са ходели до тоалетната… А какви са били кулинарните им предпочитания? Разказът е завладяващ, неусетно се пренасяме две хилядолетия назад – виждаме графитите по стените, следите от колелата на каруците по каменната настилка. И разбираме доколко сме наследници на гръко-римската цивилизация, която живее в нас, след като е оформила начина ни на мислене, положила е основите на бита ни, включително на хигиенните ни навици, на любовните ни отношения, първа е изнамерила нещата, на които се смеем или за които по човешки скърбим. Можем спокойно да кажем, че ние сме Рим, плюс християнска традиция. И не много повече.
Вторият том, „Imperium“, е еднакво завладяващ с първия: чрез историята на една стандартна монета (сестерция), предавана от ръка на ръка, ние обикаляме из необятната Римска империя, достигнала границите на познатия тогава свят – от граничния Лондон (тогава „Дивия Запад“), през Париж и Испания ние пътешестваме през Северна Африка, за да достигнем източните и южните ѝ предели – Египет, Месопотамия и Индия. Читателят научава за начина, по който римляните успяват да създадат и задържат за повече от половин хилядолетие една мултикултурна държава, в която отделните народности запазват своята религия и начин на живот, като същевременно са лоялни на централната власт. Де факто това е и първообразът на държавното обединение, в което е гарантирана свободата на придвижването на хора и стоки, на идеи и технически изобретения. Много е интересно да научим какви са били обичаите и начинът на живот на отделните народи в империята, но и как техните различни икономически дейности са допринасяли за функционирането на една обща държавна икономика и доколко централната власт се е намесвала в тези процеси – все въпроси, които са особено актуални и днес.
В третия том Анджела ни въвежда открито и с много забавни подробности, все с характерния му хумор, в интимния живот на римляните („Любов и секс в Древен Рим“). Тук ще се убедим доколко „нищо ново не е открито под слънцето“ (е, може да се научи и нещо различно и приложимо), но и ще узнаем много пикантерия за римския секс, който, впрочем, заедно с проституцията никога не е бил тема-табу за римляните и е любима тема на поети и прозаици (например „Сатирикон“ на Петроний“ определено е прототип на „Декамерон“ на Бокачо, като италианецът направо е заимствал някои от най-солените си истории от прочутия „magister elegantiarum“, когото познаваме от Хенрик Сенкевич). Е, има и някои разлики, но пък нека читателят сам да ги намери. Не е безинтересно да научим за тайните похождения на потъналата в разкош красавица-матрона, обезумяла по мускулестия роб-гладиатор (тогавашните мъжки секс символи), или за това колко много римляните си падали по по-заоблените дамски задни части. И дали са харесвали блондинките от Севера или брюнетките от Юга.
Независимо че катастрофалното изригване на Везувий на 24-26 октомври 79 г. сл. Хр. е всеизвестно след толкова много романи, изследвания и произведения на изобразителното изкуство, които са му посветени, описанието на Анджела в „Трите дни на Помпей“ едва ли може да се сравни с друго по неговата завладяваща сила: чрез историята на няколко римски семейства от различни социални слоеве (някои от тях – реално съществували), повечето от членовете на които загиват в този катаклизъм, но някои по чудо оцеляват, той проследява час по час развитието на невероятното природно явление, заедно с човешките реакции. С учудващо майсторство Анджела създава истинска картина на ужаса, която е невъзможно да бъде надмината и от най-добрите хорър филми.
В заключение бих добавил, че прекрасната серия на издателство „Colibri“ е резултат на труда, класическата ерудиция и познанията на преводача Юдит Филипова, дългогодишен преподавател по латински и италиански език в Националната гимназия за древни езици и култури – София. Езиковото богатство на превода е равнозначно с това на италианския оригинал, а предаването на реалиите е истински учебник по история на римския бит и нрави. Четенето на тетралогията е истинско удоволствие – и като повествование, но и като панорама на нещо уж отдавна минало, но същевременно изненадващо съвременно.
