Неее, няма как Хосе Карлос Сомоса да ме подлъже, че е написал просто удачно конструиран сборник с вплетени един в друг разкази. Просто си знам, че отнякъде ще изщракат зъби, ще се пролее кръв, ще бъда шокиран. Защото вече го е правил два пъти по изключителен начин – две книги-шедьоври, които съчетават наглед несъчетаемото: висока и жанрова литература, а именно „Стръв“ и „Клара и сянката“. Сомоса е психопат и това да отведе едно малко момиче в тайнствено подземие и да го изложи пред четири фигури, които разказват истории и същевременно я разсъбличат, е най-малкото, което може да се очаква от него.
„Тетрамерон“, както ще разбере от задната корица, е безкрайност от положени една в друга кутии – те се отварят една по една и във всяка има по един откачен разказ, в който Сомоса отдава почит към митовете и легендите, към разказваческата традиция, която хилядолетия е била единствения начин историите да се предават. И да се променят, и да преливат една в друга, и в крайна сметка да раждат следващите. Не се подлъгвайте, че основната носи смущаващи отгласи от „Лолита“, Сомоса има нещо предвид, което е далеч по-извратено от щенията на Хумберт Хумберт.
В първия разказ се развихря духът на Мария Кюри, който е радиоактивен точно като вещите на голямата жена учен. Вторият отвежда към търсенето на истината зад гръко-римските митове и един учен, който държи да види как Афродита/Венера се ражда от пяната. Третият отвежда към декадентско тържество, на което ловко е открадната голяма ценност – а оттам пътят към най-високата цена за нея не е дълъг. Следва история за полудяването на едно семейство следствие на мистериозна снимка, открита на пътя, а в нея се крие цялото измамно очарование на Холивуд. Още едно наглед обичайно фирмено тържество внезапно придобива дяволска окраска. Точно той обаче е разкъсан с един друг, посветен на психопатична убийца, която има трик да се измъква от закона. Оттам действието внезапно прелита към Кения и откачена история за младо момиче, което става богиня на местно племе. След научно-фантастична история за мъж, който притежава дарбата да овеществява желанията си – и трябва много да внимава с това какво си пожелава. А после сърцевината на Тетрамерона се разкрива в мистичен разказ, разположен в заника на един живот, и изборите, които предоставя. И за десерт малкото момиче – споменах ли, че се казва Соледад, трябва да разкаже своята първа история, която да даде новото начало.
Далеч съм от мисълта, че дори бегло съм уловил какво е вложил Сомоса в „Тетрамерон“, сигурен съм, че в тези отварящи се една в друга кутии има много съкровища за тези, които могат да ги разпознаят, и такива ще да има немалко. Но дори само плъзването по повърхността носи удоволствие, защото добрата история е вечна като света. И се носи наоколо свободно, дори наглед да е уловена в книга… или затворен кутия.
