Този текст бе писан преди книгата да бъде преведена на български, не очаквах да имам тази възможност и си я прочетох в оригинал. Но сетне нещата се подредиха и съм адски благодарен на преводачката Паулина Мичева и дизайнера на корицата Живко Петров, че направиха това чудо възможно 🙂
Вече съм писал за доста книги на Джон Скалзи тук – от сатирата „Червеноризци“, през знаковите за неговото творчество „Войната на старците“ и „Призрачните бригади“, та до последния му голям проект: трилогията „Колапс“, „Апокалипсис“ и „Емперо“. Всички тях ги обединява космическият фон, на който се развива действието, но в „Дружество за опазване на кайджута“ авторът поема в друга посока – към алтернативна Земя, до която учените са открили начин да стигнат (което кореспондира с „Тъмна материя“ на Блейк Крауч, за която писах наскоро).
На тази Земя, която по чудесен начин напомня на „Изгубеният свят“ на Дойл, са еволюирали кайджута, гигантски като планини чудовища с истински ядрени централи в себе си. Те доминират сложна и разнообразна екосистема, а отношенията помежду им са… проблематични. Проникналите в техния свят хора трябва да действат крайно предпазливо, защото около чудовищата витаят както ред загадки, така и по някакъв начин те са заплашени от изчезване. Както може да се досетите, в играта се намесват и злонамерени лица, които искат да използват кайджутата за свои цели, което неминуемо включва и възможността да бъдат пренесени на нашата Земя с всички страховити последствия от това – разбирайте ядрени последствия, тема, която за беда е отново крайно актуална.
Джон Скалзи е създал вихрено приключение, което напомня на силните години на Майкъл Крайтън, в който светлата и тъмната страна на човешката природа за пореден път се сблъскват, като този път залогът е не само нашата планета. Кайджутата в случая не са заплаха, каквато е обичайната им роля като например във филма „Pacific Rim“, точно обратното, както заглавието на книгата предполага, те са застрашен вид, който трябва да бъде опазен. Но хората умеем да бъдем и спасители, и унищожители, и „Дружество за опазване на кайджута“ показва чудесно тази двойнственост. Стабилна научна фантастика от доказан майстор, удоволствие за четене – и навярно и има приличен потенциал за екранизиране. Искаше ми се да е доста по-дълга, но има накъде да се пише продължение със сигурност.
