„Тази държава е палимпсест, в който Библията е написана върху Херодот, а след това Корана отгоре им“,
Люси Дъф Гордън
Да видя на живо Розетския камък беше определено връхната точка на твърде краткото ми посещение в Британския музей миналия месец – броените минути, прекарани пред най-посещавания артефакт в целия музей за последните 200 години, откакто е там, не ми бе достатъчно, и от книжарницата в музея си взех „Розетският камък и възкресението на Древния Египет“ на Джон Рей. Ученият се стреми вкратце да разкаже всичко важно около историята на камъка, открит от Наполеоновите войници в Египет и плячкосан от британците след тяхното поражение, и който се оказва ключът не просто към разчитането на древноегипетските йероглифи, а изобщо към преоткриването на хилядолетното минало на една от най-важните култури в човешката история.
Спомням си как като дете четях и препрочитах многократно една прекрасна книга – „Искри от древността“ на Христо Данов и Милка Манова-Янакиева, в която вълнуващо бе описано как Жан Франсоа Шамполион използва камъка като ключ за разчитането на дотогава непонятната египетска писменост, но не си спомням дали там беше споменат друг велик учен, който се стреми към същото постижение – Томас Йънг, всепризнат гений, който например пише 400 рецензии за езици в „Енциклопедия Британика“, и това е само едно от постиженията му, за които Рей пише с възхищение. Той описва и как Йънг и Шамполион се срещат няколко пъти в Париж, като обсъждат не само египтологията, но и план как да подобрят образованието на бедните, но по-късно отношенията им се влошават, защото Йънг губи интерес към темата и не вярва, че усилията на Шамполион ще дадат резултат. Но упоритостта на французина вече го е повела на верен път, който ще го остави завинаги в историята.
Но преди да бъде описан този равностоен интелектуален двубой, Рей проследява цялата причудлива история на изписания камък, който, откакто е приютен в Британския музей, никога не е бил местен (с изключение на прибирането му в убежище през двете световни войни и едно кратко пътуване до Париж за отбелязване на век и половина от откриването му) – и както казва авторът, ще дойде ден, когато ще е прекарал повече време там, отколкото в Розета. След това се прехвърля върху разяснение защо дори и с помощта на тройния текст разчитането на египетските йероглифи е толкова сложна задача, а след това и описва духовното наследство на Шамполион в лицето на други учени, които разчитат древни писмености, като например руснака Юри Кносоров, който по съветско време избира безопасната научна област на майската писменост от Юкатан и съседни части на Централна Америка и постига смайващ успех. Рей не пропуска да ни запознае и със самия текст върху Розетския камък, датиран абсолютно конкретно – 27 март 196 г. пр.н.е, а след това предоставя анализ на текста и какво всъщност казва за същинската политическа обстановка в онзи момент от египетската история, което за съжаление не представлява научен принос, събитията са добре познати от други източници. В края учения засяга щекотливата тема за правото на притежание върху Розетския камък – дали трябва да е в Египет, във Франция, или там, където е. И прави провокативна аналогия с това какво би станало, ако бъде открит легендарният гроб на Александър Велики – легендарният завоевател е роден в Европа, умрял е в Азия и е погребан в Африка, като Рей коментира, че би се получила истинска политическа буря от претенции за правото на притежание.
Като цяло „Розетският камък и възкресението на Древния Египет“ дава приемливо количество информация за кратката си дължина, научих доста нови неща, но не може да се сравнява с онова детско изумление, с което за първи път четях за Шамполион – и по-късно за Шлиман, за когото пък ще стане дума в следващото ми ревю в блога.
Още по темата
