Всъщност дори не подозирах, че имам „The World’s Greatest Submarines: An Illustrated History“ на Дейвид Рос, беше се свила сред купищата други енциклопедии и едва вчера я открих малко случайно при по-внимателното преглеждане – тя, както и други, ми е придобивка от последния ден на някой франкфуртски панаир, когато тук-там се разпродават страхотни заглавия. Светът на подводниците ми бе напълно непознат, преди да се потопя (хехе) в тази богато илюстрирана книга за най-великите подводници, бродили из морската шир.

Няма да скрия, че доста се изненадах от първите страници и концепцията на „Костенурката“ от края на XVIII век, а от средата на XIX има още една, която дори има харпун на носа си! Все свързвах подводниците с Първата световна война, не подозирах, че доста по-рано в тази област са направени технологични пробиви. Но и в следващите страници имаше доволно изненади – вън от най-знаковите машини, познати всекиму, пред очите ми се появи италианската подводница „Леонардо да Винчи“, която е била готвена за рейд над Ню Йоркското пристанище! Не познавах огромните японски подводници от Втората световна война, не подозирах за смелите пътешествия на атомни подводници до Северния полюс, където пробиват леда и излизат на повърхността – цел, която е била мираж за толкова сухопътни експедиции (а и как да не си спомним за „Наутилус“ на Жул Верн, разбира се!). И няма как все пак вниманието да не привлекат и модерните чудовища, натъпкани с ядрени ракети и до голяма степен гарантиращи взаимното унищожение в случай на глобална война – усещането, че тези невидими машини се плъзгат някъде из дълбините, е и вълнуващо, и плашещо.

Ето и малко подбрани страници: