Жанр: Исторически

Издателство:

Автор: Бърнард Корнуел

Поредица: Шарп

Оригинално заглавие: Sharpe's Tiger, 1997.

Преводач: Светлана Дичева

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: 2018

Страници: 384

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

  Отдавна си бях взел „Тигърът на Шарп“ на Бърнард Корнуел, от когото досега бях чел само кървавата „Последното кралство“, но все не ѝ идваше време, при все страхотната корица на Живко Петров. И грешах, не е случайно, че Ричард Шарп е най-популярният герой на автора, с цял куп романи, посветени нему. Този конкретно се явява нещо като предистория – когато Шарп е още само обикновен редник, който има неблагоразумието да си хареса една и съща вдовица със своя крайно неприятен сержант Хейксуил. Последният упорито търси начин да го разкара от уравнението, дори с цената на смъртонососен бой с камшици – и успява да го предизвика и натопи.

615286   Шарп обаче е роден под щастлива звезда. И макар да отнася немалко удари, наказанието му е прекратено на цената на изпращане на смъртоносна мисия. Британската армия и техните индийски съюзници воюват срещу кралство Майсор и неговия способен султан Типу, чиста историческа личност, който е защитил прекрасно столицата си Серингапатам и е приготвил капан за европейската армия. Шарп е натоварен да се прави на дезертьор заедно с един префинен офицер, и задачата им е да спасят пленен британец, който единствен знае какво е приготвил Типу. Двамата се справят относително добре със задачата, преди положението им да се стъжни крайно – очакват ги зловонни килии, агресивни тигри, чудовищни пазачи и още всякакви напасти. А приключенията на Шарп тепърва започват.

 11879992._SY475_ А като странична линия се проследява и ранната кариера на Артър Уелсли, бъдещия херцог Уелингтън, който ще се изправи успешно срещу Наполеон (чак сега, като пиша, се сещам за „Млада кръв“ на Саймън Скароу). Това, да си призная, научих от прекрасните два предговора в края, посветени на историческите факти около тази важна обсада и личността на Типу, който в наши дни е приеман за индийски национален герой, при все че е фактически мюсюлмански нашественик с персийско самосъзнание, и за самата поредица за Шарп и сериала по нея. Изобщо цялата книга ми напомни на онези, с които растях едно време – книгите на Емилио Салгари, на Рафаел Сабатини и други. „Тигърът на Шарп“ е чудесно забавление, което е основано на реални събития, и навярно ще си взема и следващите две от поредицата, издадени на български: „Триумфът на Шарп“ и „Крепостта на Шарп“.