Малко книги ме вълнуват така, както тези, които се развиват сред военни действия, но всъщност рисуват безсмислието на касапницата. Разбира се, начело са чутовните „Параграф 22“, „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“, „Доброжелателните“, но не мога да подмина „Голите и мъртвите“ на Мейлър, „Отбой в полунощ“ на Уортън, „Гьоц и Майер“ на Албахари, „Градът на крадците“ на Бениоф, „Нощна стража“ на Уотърс и още много, като дори сигурно ще ви изненадам с препоръка за една антивоенна книга, писана в жанр, който съществува преимуществено заради кървищата – „Герои“ на Джо Абъркромби.
„Тихият американец“ е модерна класика, която досега не ми бе попадала, макар че харесвам Греъм Грийн (досега в блога съм писал за две негови много различни книги – „Комедиантите“ и „Пътешествия с леля ми“). А романът е нищо по-малко от изключителен. При това, ако се отчете добре времето му на излизане – 1955 г., и се калибрира с това, което знаем за блатото, в което затъват САЩ, след които заменят французите в борбата за „спасение“ на Индокитай, то няма причина да се усъмняваме в етикета „пророчески“, който върви с книгата. И също не може да се отрече нейната актуалност – до наши дни американската външна политика често изглежда точно като Пайл, който я онагледява в книгата: наивна, егоистична, неспособна на емпатия към случайните или нарочните жертви. Способна на чутовни престъпления и лесно намиране на оправдания за тях. Възможно ли е да оправдаеш такъв човек и такава политика? Грийн казва „не“ в този роман, за него добронамереният му, натъпкан с наивни и фалшиви идеи герой заслужава същата съдба като бясното куче, защото не може да измени на природата си.
Искрено казано, изненадах се, че „Тихият американец“ не е издавана често у нас, както се случва с повечето модерни класики от тоя ранг. Книгата е прекрасно написана пледоария за сложността да отличиш доброто от злото и колко често те са смесени така, че няма отделяне. Защото ако главният герой, журналистът Томас Фаулър, трогва с окаяното си положение на оплетен в мрежата на войната, любовта и собствената си слабохарактерност, то същинско изумление буди образът на Олдън Пайл, наивен младеж, който прилага безкритично информацията, набавена от книги, в конфликта, който е неразбираем дори за живеещите години наред сред неговия абсурд. Грийн грижливо рисува съвършеното клише за американец – лоялен, образован, честен, изпълнителен… сляп за всичко, което противоречи на това, в което вярва. Този човек, който с истинско мускетарско благородство се бори за любовта на енигматичната Фуонг, е същият, който може да гледа разкъсаните тела на жени и деца и да мисли само за това, че обувките му са опръскани с кръв. Този човек е, както казах по-горе, бясно куче в същността си, дори да е наглед тих, вежлив, любезен и заслужаващ доверие и уважение.
Кратка, но смазваща книга е „Тихият американец“. Няма как да не се сеща човек за „Апокалипсис сега“, но нека не забравяме, че той е част от бъдещето, за което Грийн и не подозира… но все пак прогнозира. На едно място в книгата ясно се казва, че американците трябва да поемат ролята на французите – което се и случва. Не са много авторите и книгите, които предвиждат бъдещето – но всички трябва да бъдат четени. Започнете с тази, ако като мен сте я пропуснали, това ще са добре похарчени 10 лв.
От същия автор
От същите жанрове
