Още един “Титаник” на хоризонта! Но този идва от космическите дълбини и поради липса на подходящ айсберг ще се забие право в Земята! Е, не чак толкова грандиозно, колкото си представяте. Но достатъчно, за да може един доста объркан космически инжинер да се озове на почти безобидната ни планета, а трима земляни да се качат на кораба и да полеят към незнайността.
От смесицата на въображенията на Дъглас Адамс и Тери Джоунс се е родила що-годе забавна пародия на космическо приключение, с основни участници безобидните ясаканци, които строят адски качествено, и бойните блеронтинци, които поръчват “най-великият, най-разкошният, най-напредналият в технологично отношение космически кораб, строен някога; Върховният космически кораб”. Идеята е добра, но реализацията кошмарна, след като около строежа на кораба се развихрят кражби, проблеми и накрая застрахователна измамама от голям мащаб. Логично “Титаник” не е предопределен за безоблачен (образно казано) полет.
Но тримата земляни на борда не са никак наясно с това и тепърва трябва да се запознават както с откачения корабен интелект, така и с една свръхлюбезна бомба “Мегабум! 8D-96”, която няма търпение да избухне и разруши кораба, но първо трябва да завърши броенето си. А това не е никак лесно с тези бъбриви земляни наоколо, които на всичкото отгоре изключително много държат да разпространят из галактиката сексуалната си култура!
“Титаник – звездният кораб” е чудесна книжка за път – тънка, лека, забавна. Единственият й проблем е в излишеството на името Дъглас Адамс на корицата. Него просто го няма в тази книга. Но и Тери Джоунс се е справил нелошо.