Не вярвах, че ще видя тази книга преведена у нас, след като си я бях набелязал преди два месеца от рафтовете на книжарниците в Германия. Е, случайна реплика от читател на щанда ни на панаира ме изпрати в търсене на този на „Атлантис КЛ“ и скоро „Той пак е тук“ на Тимур Вермеш беше в ръцете ми, а две вечери по-късно и я прочетох, тя просто сграбчва и не пуска. Социална сатира, историческа фикция, чиста гавра със сериозна тема или провокация към съвременното германско общество… да на всичките тези неща. И едновременно с това демонична книга, която отчасти се родее с „Доброжелателните“ на Лител, без това да я натоварва с прекалени очаквания. „Той пак е тук“ е критика към съвременния свят, използвайки езика, мисленето, термините и светогледа на този от средата на 40-те.
Действието тече изцяло през очите на Хитлер, който се буди на една полянка в Берлин през 2011 г. Боли го глава, униформата му мирише на бензин, а последният му спомен е, че е в бункера и показва пистолета си на Ева Браун. Рационален и решителен, той не губи време да разсъждава по каква прищявка се е пренесъл във времето, а скоростно си наваксва със знания за изминалите десетилетия – те се пречупват изцяло през желязната логика на национал-социалистическия му ум, всичко се мери с аршина на 40-те, с идеята, че щом Германия пак е силна, значи е време за нова милитаристична експанзия.
Една медийна корпорация бързо забелязва колоритния луд, който „имитира“ Хитлер до съвършенство, и го вкарва в свое шоу с ксенофобска насоченост. Това, логично, се оказва трамплин. Фюрерът става звезда в социалните мрежи, а посланията му са непроменени и на йота от времената на управлението му, адаптирани към съвременна Германия. Враговете са същите, целите са същите, а логиката сочи само в една посока – немската държава трябва да вземе своето си, за да има справедливост. Скандалите следват един след друг, но няма кой да обуздае злия гений на пропагандата – постепенно той натрупва публика, събира предан екип, който да замести някогашните му помощници, а политическата кариера от утопичен абсурд започва да става реална…
През очите на своя герой Вермеш прави безмилостна социална дисекция на Германия – дали ще са гастарбайтерите, абортите, военните ангажименти в Близкия изток, мъкненето на ЕС на гръб… макар и пречупени през хитлеристка реторика и наситени с почти неприемливи за съвременните разбирания расизъм и зъл национализъм (освен ако не ги гледаме като сатира, но според мен е трудно), тези критики са реални и съдържателни. Проблем за българския читател е незапозността с германската политическа сцена, която е тотално окарикатурена, но бележките на преводача са полезни.
От началото до края, почти шизофренично, Хитлер не променя и на йота мисленето си. Не очаквайте катарзис, съжаление за извършеното – напротив, публично той се гордее с всичко, което са постигнали през 30-те и 40-те, и това прави книгата толкова скандална, но точно в това е и ужасяващата Ѝ привлекателност. Това механично пренасяне на един заклеймен до крайност образ сред съвременния свят се оказва изненадващо пленително като сатира на възможностите за манипулация, на потенциала за свирене по тънките струнки и на използването на човешките слабости.
Не мога да не направя връзка и със страхотния филм „Die Welle“ от 2008 г., който също описваше колко лесно е всъщност възраждането на крайните движения, защото, особено в кризисни времена, популистките им призиви, изпълнени с лесни наглед решения, са така привлекателни. „Той пак е тук“ е и аларма за нас, българите, които допускаме хитлероподобни клоуни да сипят омраза и да възбуждат лумпените към безнаказано насилие спрямо уязвими групи като бежанците и малцинствата. И когато тези клоуни получат солидно сенчесто финансиране, то за усмивки няма място – защото Хитлер и в реалния свят, и в света на този роман първоначално буди усмивки. До замръзването им в ужасена гримаса.
„Той пак е тук“ е бруталната книга. Не, няма да се превивате от смях, докато я четете, както пише на задната корица. Точно обратното, уж смешното е сериозно. И това е една от книгите, които ще препоръчвам силно да бъдат прочетени – като ваксина. Ей така, за всеки случай.
Още по темата
