… и склонен към самоубийство, бих добавил аз. Поредната силно полемична книга на американския журналист (след “Светът е плосък”) се гмурва дълбоко в екологичните предизвикателства пред света по един изключително качествен начин.
Фрийдман слага разделителна черта на световната история в наши дни. Промяната се състои във всеобхватна замяна на Мръсната енергийна система, върху която се крепи световната икономика с нова, зелена, и далеч по-ефективна.
Авторът проследява съвременните реалности, безумната политика на последните американските администрации, които практически финансират враждебните към тяхислямски държави чрез насърчаване на вампирското разхищение на нефта.
След това той се втурва сред всички източници на алтернативна енергия и за разлика от множество други книги, посочва реални компании и вече внедрени в практиката техники, които водят към бъдещето.
Фрийдман силно критикува “зелената мода”, според него тя принизява и омаловажава огромните проблеми, пред които е изправена планетата. Той отрича наличието на “зелена революция”, защото нещо без болка и жертви не може да се характеризира така. Според него актуалната ситуация е прилична на “зелено” парти, съпроводено със “зелено бръмчене”, с които всички се забавляват, но това не помага.
По принцип авторът винаги пише само и единствено за американските читатели, което малко дразни с непрекъснатото натрапване за неотменимия дълг САЩ да са лидери на света. Той си позволява да парафразира Архимед с думите “Дай ми зелена Америка и аз ще направя Земята зелена”.
Това обаче не е чак толкова важно. Фрийдман е успял да напише една много силна книга, която рязко излиза от модните еко-заглавия и залага далеч по-сериозни цели пред човечеството.
Много ми допадна една негова мечта – да доживее момента, в който думата “зелено” ще бъде извадена напълно от употреба. Тогава, когато сегашните “зелени” технологии бъдат незаобиколим стандарт.
От същите жанрове
