Преди цяла вечност обещах на една от любимите ми фейсбукприятелки (тя си знае коя е 🙂 да напиша приоритетно за Тошко Африкански, но не се получи точно както го бях замислил. Без значение – ето ви го и Тошко Беляджийски.
Искам най-отговорно да заявя, че всички клевети по отношение непослушанието и проклетостта на Тошко, адаша на унищожителя на Картаген, са долни и злонамерени инсинуации и замъглявания на истината. Маймунекът е светъл пример за липсващото звено между човека и маймуната – тялото на последната и любознателността и непохватността на първия. Комбинацията е забавна, естествено.
Да се каже, че Тошко е щедър, е малко. Той е пример за алтруизъм и човеко- и животнолюбие. Къде сред страниците виждате Тошко да мисли за себе си? Винаги на първо място е добруването на другите – маймунекът е готов във всеки миг да даде и последната вещ, която докопа на първото приятелче, което зърне около себе си.
Е, дори и Тошко не е светец, какво да се прави. Вярно е, че заради него рибките отиват зян, а пък кухнята става бойно поле. Не може да се отрече и източването на винцето и прочие бойни подвизи, които не могат да бъде подминати с пренебрежение.
Но нека му е простено. Един от най-смешните детски герои, редом с неповторимият Ян Бибиян, Тошко Африкански може да промени към хубаво настроението на всеки! Пък после “маймуна” било обидна дума – айде бе!
От същия жанр
