Отлагах дълго срещата си с тази книга. Знаех, няма да е лесно да срещна книжна страст от висш порядък. Все едно да гасиш огън с бензин. Пък и скорошното ми потъване в “Махалото на Фуко” още ми държеше топло. Но все пак нищо не събужда по-голямо желание за четене от нуждата да върнеш чужда книга – а няма начин да я върна непрочетена, естествено 🙂
В “Това не е краят на книгите” Умберто Еко и Жан-Клод Кариер са потънали в пространни разговори, побутвани в една или друга посока от журналиста Жан-Филип дьо Тонак. Два интелектуални колоса си подхвърлят реплики, затъват в коментари, разказват истории, обговарят митовете и легендите, демонстрират чудовищна ерудиция, която в епохата на “Гугъл” неминуемо ще става все по-рядка и по-рядка по обективни причини. В разговорите им не става само въпрос за книгите, макар те да са официалната тема – много начество се вмъкват филми и препратки към седмото изкуство. Заедно с тях на масата са седнали (поне духом) и още десетки от великите автори в последния век – един Борхес например постоянно се вмъква в разговора и не ще да излезе.
Книгата, книгата. Все тя – според Еко и Кариер съвършена и завършена като форма и удобство – те не виждат принципна промяна в акта на четене при замяната й с електронен четец. И двамата са собственици на библиотеки с десетки хиляди томове и имат чудати истории, свързани с тях, особено Еко с неговата колекция, посветена на лъженауките и всякаквите идиотски конспиративни теории, с които така прекрасно се подиграва в “Махалото…”. Двамата обговарят книгите от създаването на първата писана реч, през библиотеките на древността, религиозната ревност на Средновековието и накрая Гутенберг и началото на Голямото четене за човечеството. Това четене, което ни извади от бездната на мистиката и заблудите и проправи пътя на науката и рационализма, проправи път на развитието на ума.
“Това не е краят на книгите” дори не е точно книга. Самата форма на разговор между Еко и Кариер на първо място силно олекотява изказа – за радост, поне първия знам колко сложно може да пише. Свободата при разговора им поражда и непрестанното прескачане от тема в тема и видимата липса на вдълбочаване – едно вербално сърфиране сред теми, които инак са разглеждани в дебелите томове. Мигновеното прескачене през векове, факти, исторически личности и събития не позволява изграждане на систематичен обзор на техните убеждения, но представлява чудесен хаотичен калейдоскоп от знания – само бегъл поглед към съдържанието и ще видите за какво иде реч.
Признавам без бой, на места книгата понатежаваше с безбройните автори, за които не съм и чувал, а и едва ли някога ще видим преведени на български, както и немалкото режисьори и кино творци – тази вселена никога не ме е привличала чак толкова. Но това са неизбежните моменти при сблъсък с хора със знанията на Еко и Кариер.
“Ентусиаст” са направили чудесна книга – близо 500-те бележки са огромен труд, който трябва да бъде отбелязан с овации. Пространната библиография и индексът са също основателни добавки, с които книгата може да се гордее. Предговорът на доц. Милена Цветкова е сполучлив до голяма степен, но се надявам да не предизвикам язвителни коментари с мнението си, че определено има нужда от една добра редакция, която видимо е направена в книгата, но точно в предговора липсва.
И още нещо – точно рекламните списъци с факти, които може да се научат от книгата и поместени по медийни сайтове с различна насоченост, че и предговора – точно те са вън от контекста на книгата, на смесването, на страстта към знанието като неделима част от заобикалящата ни действителност. Наясно съм, че да се представи такава книга е трудно, почти невъзможно, защото не може да се проследи всяка важна нишка, която авторите поемат. Но и мятането на кукички в купища посоки не отразява и грам от очакващото читателя интелектуално пиршество.
Прекрасен текст за книгата е написал Сула, а Ламот за пореден път разчупва шаблона на книжното ревю по неговия си начин.
От същия жанр
