Корица: Кристина Стоянова, мека.

Година на изданието: април 2018 г.

Страници: 240

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

     Не е като да не се познаваме с автора. Толкова се познаваме, че ако се съберат часовете, които сме прекарали заедно, ще го докараме до средностатистически брак, мисля си. И все пак Благой Д. Иванов ме изненада с това, че вади сборник с разкази. Знаех, че е писал навремето, но не знаех, че е продължил да пише; от толкоз четене де е намерил време, се запитах – заради него на български излязоха книги на автори като Робърт Маккамън, Питър Уотс, Дан Симънс, Джо Лансдейл, Сам Харис, Даниъл Денет… това може да продължи дълго. „Трансформации“ се появи преди ден по книжарниците в красивата корица на Кристина Стоянова, която е нарисувала и въздействащи илюстрации към разказите, а аз побързах да прочета сборника преди премиерата в петък.

 30709299_10156295974788351_4841453158012026880_n Попаднах в поредица от светове, които плашат, но и впримчват. Малкият Дани бяга от семейството си насред гората, а това просто не може да бъде добра идея. Джейсън не се справя добре в училище, но скоро това вече не е най-големият му проблем. Джошуа не вярва в местната легенда за гигантски червей и решава да предизвика съдбата си, която така и така не му е донесла нищо добро. Един разпит ще ви напомни за „Интервю с вампир“ на Ан Райс, но изходът е различен. Една жена се среща с най-големия си страх – и остава насаме с него. Александър открива странен амулет в задния си двор – и скоро вече нищо не е същото за него в реалността, и в сънищата. Мъж се сблъсква с върколак – и макар да оцелява, остава белязан до живот, много по-жестока съдба. „Сред живите мъртви“ – как без зомби разказ за един от най-големите любители на стенещите гниещи създания? По-натам има още един, където вътревидовата конкуренция се оказва сериозна.

  30705979_10156295974953351_5401594799822209024_n  В средата точно е един от най-добрите за мен разкази в сборника – „Забрава“, фантастична история за човечеството, поело да търси нов дом, в пътуване, което е продължило прекалено дълго. Следва среща със смъртта и обещание, което не може да не бъде спазено. Оттам поемаме към разказ за генно възкресение, в което е събрана мечтата на човечеството за безсмъртие – само че дори и то е за продан. „Паразит“ е твърдо най-откаченият разказ в сборника – това, което започва като подкожно образувание, става заплаха за човечеството. А в следващия друг апокалипсис е описан през няколко различни гледни точки. Сетне по страниците се рее един жълт балон, но посоката не е познатата – или не съвсем. После идва една натегната размяна на ден и нощ в разказа „Пробуден в мрак“. И за край жестокият разказ „Отражението“, в което страданието продължава твърде дълго.

   „Трансформации“ ме изненада с разнообразието на темите си – някак очаквах да доминират повече зомби разкази или откровен сплатерпънк, този поджанр, който така и не харесах, пък Благой си тачи. В много от разказите си личи влиянието на различни познати автори, но в това няма изненада – сам авторът признава в предговора си произведенията, които са се загнездили в него и по-късно са пуснали пипала навън през тези слова. Но ако за нещо си направих извод, то е, че определено ще си помисля, преди пак да се окажа с Благо сам по тъмно нейде. Хич им нямам вяра на тия с хорър разказите.