Оригинално заглавие: La révolution transhumaniste: Comment la technomédecine et l'uberisation du monde vont bouleverser nos vies, 2016.

Преводач: Росица Ташева

Корица: Дамян Дамянов, мека.

Година на изданието: юни 2017 г.

Страници: 248

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

 Човечеството е първата стъпка, но не и последната дума…

Фрийман Дайсън

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

    „Трансхуманитарната ревоюция“ на Люк Фери е интелектуален манифест на новото време, анализ на френски мислител, който се движи в крак със света и отива една стъпка напред. Специално тази книга е и негодувание, че американските мислители изпреварват европейските – и отчасти недоволство, че в Германия техните трудове се превеждат и издават преди това да се случи във Франция. Ние нито имаме мислители по тия теми, нито публика, която би ги чела (вижте само научните събития като „Рацио“ как минават почти незабелязано за медиите, вторачени в жълтини), но пък е добре, че имаме възможност да прочетем европейската гледна точка по важни теми като трансхуманитаризма и юберизацията, макар че смесването им в една книга ми е малко миш-маш, който Фери не успява особено убедително да защити.

   33142635 Накратко казано, трансхуманитаризмът е „…проект за подобряване на съвременното човечество във всяко отношение – физическо, интелектуално, емоционално и морално, благодарение на напредъка на науката и по-специално на биотехнологиите“, но като всяко ново нещо такава генерализация е по-скоро заблуждаваща. Има две основни течения, които Фери подробно обрисува и с чиито апологети спори. Едното говори изцяло за подобряването на човешкия вид – от манипулация на зародишите до дълголетие с всички възможни средства.

Най-общо казано… трансхуманистите радаят, опирайки се на научните постижения и разчитайки на значителни материални средства, за употребата на новите технологии, за широкото използване на стволовите клетки, за клонираното възпроизводство, за хибридизацията човек/машина, за генното инженерство и манипулирането на зародишните (герминалните) клетки, тези, които могат необратимо да променят вида ни с цел да подобят човешката участ.

Другото, със знаков представител Рей Курцвейл, отиват отвъд това – неговият…:

транс/постхуманизъм почива на идеята – безумна или не, това е въпросът, че машини, снабдени с т.нар. „силен“ изкуствен интелект, скоро ще изместят биологичните същества, защото няма да се задоволят само да имитират човешкия интелект, но и ще притежават самосъзнание и емоции, тоест ще бъдат съвършено автономни и практически безсмъртни.

    Люк Фери описва различните възможности в тези две посоки, които като цяло звучат фантастично, но тон неща преди 20 години са звучали така, пък сега са неотделима част от живота ни, така че е наивно да смятаме, че милиардите, изсипвани от Мъск, Зукърбърг, Гугъл и прочие в авангардни когнитивни технологии, ще идат напусто.

    Допадна ми здравомислието на Фери, който ясно посочва, че Европа е в по-добро положение от когато и да било, но това не пречи на масовата черногледна пропаганда за упадък.

Поколението на бейби бума е първото в съвременната ни история, непознало войната. Нима това не е огромен прогрес на нашия континент, разтърсван от толкова убийствени конфликти?
Е, нищо не може да се направи.
Можете да цитирате необорими статистики, неоспорими исторически факти, да припомняте, че въпреки всички съвременни „далавери“, корупцията е била безкрайно по-разпространена в Третата и Четвъртата репулика, чувството, че интелектуалният, икономическият и моралният упадък е завладял Запада, изглежда неизтребима. И пълзи и надясно, и наляво.

   Втората част на книгата – за юберизаицята, е най-общо посветена на приложения като „Юбер“ и „AirBnB“, които свързват директно хората и така конкурират пряко огромни инфраструктури (като хотели, таксиметрови компании и др.), които считаме за непоклатими, но може внезапно да останат в миналото. Фери описва ефектите от събирането на „Big Data“, неописуемите масиви от информация, която се трупа за всеки човек чрез неговата онлайн активност, и анализът на която е не просто технологично предизвикателство, но и основна стока за сайтове като „Фейсбук“ и „Гугъл“. Тук, разбира се, може да се гледа и в двете посоки – че вече няма нищо скрито и всеки може да бъде омаскарен публично, но и че огромна част от тази информация споделяме доброволно и просто трябва да съзнаваме, че няма нищичко, което може да остане скрито при настоящото развитие на технологиите (вж. „Кръгът“ на Дейв Егърс).

   „Трансхуманитарната революция“ е кратка и интересна, макар и на места твърде философска книга, която развива идеи, които например Дмитрий Глуховски използва в романа си „Бъдеще“, а Джонатан Уийнър показва в детайли в „Странната наука за безсмъртието“. Светът се променя по-бързо от представимото и това, което днес разглеждаме на теория, утре ще е смайваща реалност, която дава перспективи за мнозина, но и прекроява отново обществото с неизбежните социални жертви. И това може и да е пагубна посока, а може и да е единствената възможна, която ще ни отведе далеч от Земята, без което видът ни е обречен (вж. „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън).