Аз съм удоволствие, Били. Аз съм власт. А моята власт, моята същност, същността на удоволствието и властта, се намира във възможностите. Моите са огромни, безгранични, точно както годините ми нямат край. Аз обаче съм предел за добитъка, аз съм краят на надеждите им, на възможностите им. Разбираш ли вече? Да утолиш алената жажда, е нищо. Дори някой стар черньо на смъртния си одър ще свърши работа. Колко по-прелестно е обаче да пиеш от младите, богатите, красивите, онези, които имат цял живот пред себе си, чиито дни и нощи блестят от възможности! Кръвта е просто кръв. Всеки скот може да я погълне, всеки. – Той посочи вяло към моряците на брега, негрите, пренасящи буренцата си, и всички добре облечени богаташи от „Вьо Кар“. – Кръвта не облагородява, не те превръща в господар. Прави го животът, Били. Изпиваш живота им, за да удължиш своя. Храниш се с плътта им, за да бъде твоята по-силна. Наслаждаваш се на красотата им и ставаш по-красив.
Вампирският мит има много проявления, кои класически („Дракула“ на Брам Стокър), кои модерни („Вампирът Лестат“ на Ан Райс), кои сполучливи („Заразата“, „Падението“ и „Вечната нощ“ на Гийермо дел Торо и Чък Хоган), кои провалени („Проходът“ на Джъстин Кронин). Името Джордж Р. Р. Мартин само по себе си е привлекателно, дори и с роман, който е по-дърт от мен, но „Трескав блян“ е от сполучливите. И не толкова заради самите вампири и трактовката на техния произход и оцеляване през вековете, нагаждането им към човешката цивилизация – много повече това е книга за Aмериканския юг в годините преди Гражданската война, за река Мисисипи, която е артерията на няколко щата. Това е период, когато безброй параходи порят водите ѝ, пренасят пътници и товари, конкурират се помежду си, втурват се в бясни надпревари – а гордостта да имаш най-бързия параход не може да се сравни с нищо. Този колорит, тази лудешка атмосфера в края на книгата е вече унищожена – влаковите превози променят правилата на играта. В това величие и падение се крие истината.
Абнър Марш напомня на най-популярния капитан в литературата – Ахав. Дарен с необичайна грозота, той няма много други радости в живота си, но няма и нужда от тях – неговата страст е реката и корабите по нея. Съдбата обаче му обръща гръб и корабите, които притежава, са смазани от леда, остава само с един стар параход. Точно тогава получава необичайно предложение – мистериозният богаташ Джошуа Йорк му предлага да построят и използват най-добрия възможен кораб. Марш не се колебае дълго и скоро „Трескав блян“ е готов – огромен, красив и готов да предизвика най-бързите параходи в реката. Само дето привичките на Йорк са от странни по-странни. Марш започва да подозира, че има нещо крайно мътно около неговия съдружник и свитата му приятели, които не се появяват на дневна светлина.
Разбира се, читателят ще да е подготвен, че те са вампири, но истината далеч не е толкова проста. Джордж Мартин майсторски е навързал сюжета в по-сложна комбинация от събития, която включва опознаване на Мисисипи, тънкостите на плаването в различните ѝ части, легендите, които се създават, и градовете по брега, всеки със своя самобитна атмосфера. Напрежението постоянно избива, а кръвта се лее все по-обилно. Чудовищата са сред хората, но и хората са чудовища по тия страници. Марш и неколцина от близките му са изправени пред предизвикателството не само да оцелеят, но и да се съхранят като човеци. А това не е никак лесно по тази Мисисипи, която така често потича червена.
Ако обичате приключенски романи с прокълнати кораби, това е вашата книга. Истинско удоволствие е да се плава с Мартин по тази велика река, умението му да гради атмосфера е ненадминато. „Трескав блян“ е от добрите вампирски романи, но за щастие е и много повече – исторически роман за непозната за мен досега област, която е имала своя период на разцвет и сетне е потънала в сенките на времето. И точно в това е стойността на романа, кръвопийството е само мрачната сянка.
