Предястието „Селинджър“

   Сред книжните ми приятели Селинджър има божествен статус, нещо, с което често обичам да се шегувам – от малкото хора съм, които ама хич не харесват „Спасителят в ръжта“. Често ми натякват, че разказите му са по-добри, но така и не се наканих да проверя това твърдение – до появата на „Три ранни разказа“. Прецених, че така хем ще започна с предястието, хем ще знам, че най-доброто предстои. И наистина се надявам, че е така.

   Както навярно вече знаете (или ще прочетете в хубавия предговор), този сборник съдържа три кратки творби на Селинджър, публикувани през 1940 (два) и 1944 г. в списание „Story“, издадени едва тази година. Разказите са приятни, ненатрапчиви – и ако трябва да съм честен, ако не бяха на Селинджър, едва ли щяха да направят някому особено впечатление, но нейсе, да не ритам гнездото с осите, което представлява фенската страст. Първата творба – „Младежи“ – е нещо като достоверно предаване на безсмислен разговор по време на купон, на една неслучила се свалка, с каквито са осеяни всички партита от началото на света. Втората, „Иди да видиш Еди“, ми допадна, в диалога между брат и сестра умело бе вплетено усещането, че всичко, което се подозира, е реалност, и всяка защита е само привидна. „От веднъж седмично“ описва без излишна патетика сбогуването на младеж с близките си и поемането му към фронта – и се наслагва усещането, че няма да се върне, без това да е изрично посочено.

   Илюстрациите към разказите са красиви, празните страници – не чак толкова, но да не издребняваме, изданието е красиво и носи тактилно удоволствие от докосването на изчистената корица. Цената определено е впечатляваща, но всеки сам си преценява. Аз лично оставам с желание да прочета другите разкази на Селинджър и да разбера най-сетне дали наистина не е моят автор, или просто не съм случил още на негови творби, които да ме впечатлят наистина.