Не е голяма тайна, че издавам много книги – твърде много, за да пиша за тях в блога, държа на традицията да пиша за пет заглавия на други издателства между всяко на това, в което работя. Чета адски много трилъри от излизащите у нас, има наистина страхотни сред тях, но всъщност много по-рядко пиша за тези, които аз избирам. Затова и ще си направя отново експеримент (точно преди две години писах общо ревю за “Погубени” на Карин Слотър, “Спи спокойно” на Андерс Руслунд и “Пустош” на Стина Джаксън), като пиша наведнъж за трите трилъра, които издадох това лято – по един през всеки от отминалите месеци. Интересното е, че и трите са написани от жени, което не е нещо, което съм целял изрично, просто така се получи. Но са и много различни, под общия жанр „трилър’ са всъщност представители на съвсем различни поджанрове.
„Отвлечена“ на Т. Р. Рейгън ми бе привлякла вниманието отдавна – книгите на Рейгън се намират в един доста дълъг каталог на западна агенция, който два пъти годишно, за панаирите в Лондон и Франкфурт, се обновява и го изчитам от кора до кора. Няколко пъти влизаше в първоначалната ми селекция, но така и не стигах до нея, все други трилъри се сипеха и просто не оставаше място за нея. Но когато нещо упорито ти привлича погледа, в крайна сметка трябва да го провериш. Заръчах я, пуснах я за рецензия и получих очаквано чудесен отзив. Вече нямаше какво да му мисля и взех правата за първата книга от поредицата за Лизи Гарднър, която вече се състои от шест заглавия, които се надявам да успея да издам, както се случи с поредицата на Коуди Макфейдън например.
Лизи е оцеляла по чудо, след като съвсем млада е отвлечена от зловещ сериен убиец. Той е изключително методичен и всъщност тя не е набелязаната му за конкретната вечер жертва, което всъщност я спасява отжестока смърт. Вместо това тя се оказва негова пленница и обект на любимите му мъчения с паяци, но получава и шанса, който никоя друга от жертвите няма – да избяга от мъжа, когото тя нарича Спайдърмен. Лизи оцелява, но нейният мъчител така и не е заловен и заплахата завинаги остава да виси над главата ѝ. И година след година тя живее в постоянен страх и очакване Спайдърмен да се завърне, като се отдава на това да учи други момичета да се защитават от насилие. Но нищо не може да я подготви за завръщането на чудовището, което отново започва да убива, но ясно показва и че има недовършена работа с Лизи. На нейна страна е само някогашният ѝ приятел, понастоящем агент на ФБР, който също се измъчва, че неговото момиче е станало жертва на отвличане. И играта на котка и мишка започва.
„Отвлечена“ е класически тип трилър с неясен убиец, който бива въвеждан по някое време в действието и играта между автора и читателя е да бъде разгадано кой е точно. Лизи е силна героиня, която е готова да се бори със зъби и нокти, за да не се окаже пак в лапите на Спайдърмен. Не ми допадна обаче романтичната линия с бившия ѝ приятел, за мен бе излишна сред всички зловещи убийства, но може би това я прави и по-привлекателна за читателите в света, има си причини тая поредица да продала над милион копия. Интересно ми е как ще бъде продължено това в следващите части определено.
„Новата къща“ на Тес Стимсън бе огромна изненада за мен – имах различно очакване за сюжета, мислех, че три двойки ще воюват за модернистична и луксозна къща, просто с такова впечатление бях останал от рецензията. Но се оказва, че книгата е много повече от това, абсолютно непредвидима история за опасни психопати и как се разхождат най-спокойно сред нас.
Наистина в основата на сюжета са три двойки, които се оказват свързани в неразплетим по мирен начин възел покрай Стъклената къща – уникално и привличащо внимание и завист жилище, понастощем собственост на Стейси и Феликс, богата двойка, изпълнена със самочувствие, за които притежанието на тази къща е израз на превъзходството им над околните. Но е дошло време да я продадат, което въвежда в уравнението истинските главни герои – Мили и Том, които само наглед са обикновена двойка. Мили обича да влиза тайно в чужди къщи, докато собствениците им ги няма. Двамата живеят близо до Стейси и Феликс и всъщност огромната им мечта е да притежават точно тяхната Стъклена къща. И сега имат възможност да я купят, което, сигурни са, ще ги доближи до оня перфектен живот, за който мечтаят. За тази цел обаче трябва да продадат своят настоящ дом – и тук в уравнението влиза третата двойка, популярни инфлуенсъри, които споделят с милионна аудитория всичко от живота си. Те определено искат къщата на Мили и Том, но привидно простите сделки, които предстоят, катализират драмите и в трите семейства.
Защото всички те имат своите тайни, зад стените на домовете им – дори и в наглед отворените за всички на Стъклената къща – са се случвали неща, които си струва да се крият внимателно, а никой от тях не е готов да ги разкрие. И както съм написал на задната корица, героите в този модерен и тотално непредвидим трилър от Тес Стимсън в никакъв случай не са типичните продавачи и купувачи, защото поне един от тях е психопат. И определено мисля, че няма да се сетите кой е и какви ги върши.
Препоръчвам силно „Новата къща“, държа ме в напрежение от първата до последната страница и определено планирам да издам и други книги на авторката. Книгата вече намери много читатели и всъщност съм доста сигурен, че това ще се случи.
Алекс Дал ми бе силно препоръчана от шведските си агенти, които са сред най-добрите в света – ще ви кажа, че при тях са Ю Несбьо и Стина Джаксън, това говори само по себе си. Интересното при нея е, че е от норвежки произход, но пише на английски, което улесни и по-бързото излизане на „Когато тя си отиде“, преводачите от скандинавските езици не са толкова много у нас.
Бляскавият свят на висшата мода крие много тайни – и три жени ще се окажат впримчени в тях и ще трябва да се борят за живота си. Всички те опознават отвътре какво означават ужасно многото пари, привидно лекия живот и мъжете, които държат да са обградени с най-красивите момичета на света, като не се спират пред нищо, за да си ги осигурят.
Анастасия е простодушно момиче, което е измъкнато от дълбоката руска провинция по чиста случайност и се оказва на много различно място – в модната столица Милано, сключила договор със солидна модна агенция и на прага на бляскав и охолен живот. Очакват я фотосесии за големи марки, пътувания до екзотични места и… в крайна сметка жестоката цена, която трябва да се плати за всичко това. Озовала се е кошмар, тя открива спасение по чудодеен начин – красивият и мистериозен собственик на модната агенция я кани на среща в благородническото си имение, между тях пламва страстна любов и всичко изглежда от прекрасно по-прекрасно. Преди да спре да бъде.
Лив е нейната противоположност. Зряла и силна жена, тя живее в малко норвежко градче със сина си, но простичкият им живот е изграден върху цяла планина от лъжи. Лив лъже всички около себе си непрекъснато, само едно е истина – че би направила всичко за сина си. Тя знае, че един ден тайните от миналото ѝ ще я връхлетят отново и това неминуемо се случва. Жената е отвлечена, а синът ѝ се оказва на път с тайнствен мъж, който твърди, че е баща му, и че може да спаси майка му. Но и това се оказват поредните лъжи.
Селма е тази, от която и двете жени имат нужда. Тя е упорита разследваща журналистка от Осло, пределно добре е запозната с тъмната страна на модния бизнес, но нейна голяма статия по темата е спряна отвисоко, защото засяга мъже с твърде много власт. Разочарована, тя обръща внимание на случая с Лив и сина ѝ – и точно това разследване ще я отведе в Милано и възелът ще започне да се разплита по неочакван начин.
„Когато тя си отиде“ е ударен трилър за опасната сила на красотата, която може да погуби тези, които наглед имат всичко на своя страна. Това е роман за цената на красивите снимки в социалните мрежи, по билбордовете и в списанията, като Алекс Дал акцентира на насилието срещу жени, трафика на хора и усещането за безнаказаност, което големите пари носят.
Още по темата
