Още от приказките историите за разменена самоличност са забавлявали и поучавали хората – че под опърпаните дрехи може да се крие принц, или че под богаташките одежди – просяк. Точно чрез този похват Ерих Кестнер се заема да разкаже история, написана в началото на нацисткото властване, за което може да се научат отделни полезни и множество безполезни пропагандни клишета от незнайно защо изчетения преди книгата соц-предговор. Самата история е типично сантиментална и предвидима от първата страница – но пък е приятно да бъде прочетена/чута заради перото на големия писател.
Сюжетът на „Трима мъже в снега“ навярно е познат всекиму. Милионерът Тоблер решава да участва в конкурс за реклама на собствения си завод и печели… второ място (това ми спомня за апокрифната история, при която Чаплин участвал тайно в конкурс за свои двойници – и заел трето място), което му осигурява безплатна почивка в луксозен хотел. Той обаче решава да се предреши на бедняк и да види как ще бъде приет, като за свой придружител взима свой слуга, на когото налага да се представя за богаташ. Близките му са ужасени от тази идея и осведомяват хотела, че при тях ще отседне предрешен милионер и какво да направят, за да му е комфортно.
По законите на комедията обаче тук се появява младият, беден и скромен до глупост Фриц Хагедорн, който е спечелил първото място в конкурса и съответно също се появява в хотела. И бива приет като предрешен богаташ, и получава всички привилегии, подготвени за Тоблер. Който под името Шулце пък се натъква на презрение и последователни опити да бъде прогонен.
Двамата се запознават и стават приятели, а сюжетът лъкатуши между поредиците недоразумения, свързани със социалното положение, което околните им вменяват. Неизбежно нахлува и ужасно сантиментална любовната история, която окончателно превръща романа в приказка, която няма общо с действителността – като един вид бягство от страховития кошмар, в който Кестнер живее. И който оцелява под нацисткия ботуш само защото задграничните издания на творбите му носят валута, която нацистите ценят (поне според соц-предговора това).
Разбира се, че „Трима мъже в снега“ ще се радва на вечна популярност като цял куп други сантиментални романи с предвидим сюжет и захаросани завършеци, в които лошите са наказани, а добрите заживяват щастливо. Ако го бях чел на 12, сигурно щях да го обичам завинаги, но не би.
На този линк може да се регистрирате за един месец безплатно слушане на всичко в Storytel.
От същия автор
От същия жанр
