Жанр: Хумор

Издателство:

Автор: Ерих Кестнер

Време за четене: 5 минути

Nezzo:

Една много луда книга, от която направо капе смях. Не можете дасравните Кестнер нито с Пратчет, нито с Удхаус, стилът му на писане е толкова забавен и по линията на черният хумор толкова непретенциозен, че книгата просто ви се услажда.

Тайният съветник Тоблер е милионер, който живее в къща с икономката си Кункел, стария прислужник Йохан и дъщеря му – Хилде. Тази сбъркана комбинация е напълно подвластна на прищявките на богаташа и те стават жертви на поредната негова измислица.

„ – Икономки, които лаят, не хапят – заяви той.”

Тоблер изумително печели втора награда от конкурс на собствените си заводи, участвайки под чуждо име. Наградата е екскурзия в Алпите. Но всичко едва започва. Хрумва му лудата идея да си направи голяма шега на тази почивка. Иска да се представи като абсолютен бедняк и да види какво ще направят тези в хотела.

    Но това не е всичко – той взема иконома Йохан със себе си и му заповядва да се представя за богаташ под името Кеселхут. Уви обаче, опитът още преди да престигне, е осуетен. Кункел и Хилде се обаждат в хотела и подшушват, че той е милионер, който ще се представя за бедняк. Казват им за всички удобства, които той обича и мълвата се разнася от уста на уста. Но искаш ли, Фриц Хагедорн – първият спечелил – пристига пръв и всички вземат него за мнимият милионер.

Жените започват да му се лепят като мухи на мед, всички му се умилкват и не спират да твърдят, че си играе много добре ролята, докато той се чуди какво правят три котки в стаята му и защо масажиста, който никога не е поръчвал, му е раздробил кокалите без никой да му нарежда така.

„ – Какво ще крадете? – полюбопитства Ленц.
– Голям контингент леви ръкавици – каза тайнствено Хагедорн.
Вдигна пръст пред устните си и бързо се отдалечи.”

Толбът пък зъзне в таванско помещение с един прозорец, който при отварянето си изсипва сняг от покрива върху теб. Стаята, където нито камериерка, нито камериер биха издържали.

„ – Симпатична стая ли ви дадоха? – поинтересува се прислужникът.
– Очарователна стая – заяви Тоблер. – Слънце, въздух. Дори много въздух.”

Но докато всичко върви по план и директора на хотела кара Тоблер или по-скоро мнимият Шулцер да чисти сняг от пързалката, да ходи до селото, да пазарува и да окача бельо за украса, само за да го накарат да си тръгне, се случват още неочакваности. Хилде и Кункел пристигат в хотела. Фриц заявява, че е влюбен в Хилде и иска да се ожени за нея. Тайният съветник насмалко не припада, виждайки цялото си домочадие да се преструва, а по-късно идва новината и че Фриц е назначен в заводите на Тоблер и има пари, с които може да се ожени за Хилде. Какафонията е пълна!

„ – Аха! Значи така ти изнася, а! Отвратителен егоист! Всички мъже са егоисти. Четох една книга. В нея го пишеше. „Стопанският капитал и моногамията”, така се казваше книгата. Вие сте коварен, дребнав пол, бррр! – Хилде се разтърси като мокър пудел. – Четири месеца бихме могли да живеем от този пръстен! В тристайно жилище с индиректно осветление! Включително централното отопление и асансьорът. А през неделните дни бихме могли заедно да зяпаме през прозореца! Но не! Ти предпочиташ да ме натикаш в консервена кутия като млад зеленчук!
– И то какъв! – осмели се да отбележи Фриц.”

Докато управниците на хотела, заедно със Смелия Карл и чичо Полтер не изгонват Тоблер от хотела и половината от другите гостуващи си тръгват с него. А после и тайната трябва да бъде разкрита и един хотел да бъде мнимо купен, освен ако той вече не е притежание на Тоблер.

„ – Такива са мъжете. Когато им кажеш точно какво ти е на душата, стават целомъдрени като цяла дузина стари моми от благотворителното дружество. – Погледна го право в очите. – Не бъдете толкова превзет, дявол да го вземе! Млади ли сме? Допадаме ли си? Е? Тогава защо е целият този театър? Права ли съм?” (хаха, намек към колегата, и не само към него – N.)