– Бумел – обясних аз – според мен е пътуване, дълго или късо, без край; единственото, което му придава определен вид, е необходимостта да се върнеш в определен срок в точката, от която си тръгнал. Понякога този бумел е из оживени улици, понякога — през полета и пътеки; понякога можем да отделим за него часове, понякога – дни. Но дали е дълъг или къс, дали е тук или там, ние все мислим за наближаващия край. Кимваме и се усмихваме на мнозина по пътя си, с някои се спираме да поприказваме, а с малцина вървим за кратко заедно. Било ни е много интересно, често сме били и малко уморени. Но, общо взето, сме прекарали приятно и съжаляваме, че бумелът е свършил.
След като чинно си препрочетох преди година-две „Трима в лодка (без да броим кучето)“, все се канех да прочета и „Трима на бумел“, която не бях подхващал досега. В крайна сметка обаче реших, че тази обичана творба на Джером К. Джером ще е подходяща компания по пътя София-Видин-София, с изключение на не твърде забавния период по пътя обратно, в който карах през зимна виелица, мъгла и идващи насреща десетки тирове, които безмилостно заливаха цялата кола и чистачките едва се справяха да изчистят стъклото цели секунди по-късно. Но щом се качих на магистралата и се бухнах веднагически в огромно задръстване заради поредния тунелен ремонт, си я пуснах и дослушах с удоволствие, докато се наслаждавах на първа-втора-спирачка забавлението.
Както почти всеки навярно знае, това е шеметната история за трима англичани, които решават да си направят велосипедно пътешествие из Германия. Но тази част, германската, започва чак след средата. Преди това човек може да научи ред изключително важни неща – редом с цял куп странични отклонения, в които прозата на Джером се лее с характерната му ирония. Примерно ще научите как един мъж трябва да убеди жена си да го пусне на пътешествие с приятели; защо не бива да се вземат яхти под наем, особено такива, които не могат да плават при какъвто и да е вятър; как се – и особено как не бива да се – ремонтират велосипеди; както и тайната на карането на тандем и рисковете да изгубиш спътника си, което е особено проблемно, ако е жена ти; защо не бива да се използват новоизобретени фарове, особено такива с твърдо желание да работят само на светло. Също – как се правят списъци преди пътуване; как се използват разговорници и защо могат да ви докарат бой на главата; и не твърде по темата, но пък съвсем забавно е да се разбере защо в списание не бива да се дават твърде точни съвети как се добива водород с цел въздухоплаване.
Но ето че след като половината книга благополучно се е отминала, нашите приятели са вече в Германия и започват да тормозят и тази относително мирна в този период (точно в началото на XX век) страна. Тук вече може да се разбере защо има толкова много различни германски езици, как се преподава по лош начин френски език в Англия, как немецът опитомява природата, тайните на пословичната немска бюрокрация, как не бива да се вози човек на електрически трамвай и как не бива да купува възглавница, как да се използват паметниците като възпитателно средство за отучване от пиячката, как да се игнорират рекламите как се кара велосипед, къде най-често се намират гостилниците, какво им има на немските студенти с техните дуели – и съвсем в края, редом с обилни хвалебствия за германските дух и сдържаност има и едно почти пророческо отклонение за немците във военни униформи.
И друг път съм казвал, че ми е трудно да чета/слушам книга извън контекста на времето, в което е писана (то и не бива), та и сега редом със смеха на всички абсурди, които Джером К. Джером представя в „Трима на бумел“, се чудех пак и пак как такава проницателна, но и толкова доброжелателна книга е написана само броени години преди Първата световна война. Но това не променя непреходната ѝ хумористична стойност, разбира се.
От същия автор
От същите жанрове
