“…Ала повечето човешки грешки и глупости се смаляват и изглеждат съвсем незначителни пред чудовищното престъпление да газиш тревата. В Германия никъде и при никакви обстоятелства по никое време не може да се гази тревата. Тревата в Германия е фетиш. Да стъпиш с крак на германска трева, е не по-малко светотатство, отколкото да изкараш един танц върху мохамеданско молитвено килимче.
Дори кучетата се отнасят с уважение към немската трева: на никое немско куче и през ум няма да му мине да сложи лапа върху нея. Ако видите в Германия куче да лудува на морава, бъдете сигурен, че е на чужденец. В Англия, когато искаме кучета да не влизат някъде, опъваме на колове телена мрежа, по-висока от човешки бой, подсилена с шипове в горния край. В Германия забиват табела Hunden verboten (Забранено за кучета) и всяко куче с немска кръв в жилите си поглежда табелата и заобикаля.
В немски парк видях как един градинар внимателно стъпи по чехли на тревната площ, вдигна един бръмбар и грижовно, но и решително го постави върху чакъла на пътеката. След това остана да наблюдава със суров поглед бръмбара. Ужасно засрамено от поведението си, насекомото побърза да влезе в канавката и сви по пътеката с надпис Ausgang (Изход).”
Ако след този откъс не се навиете да прочетете “Трима на бумел”, много ще пропуснете. Великолепната книжка на Джеръм К. Джеръм ми бе препоръчвана неведнъж и съм щастлив, че последвах тези съвети.
Трима приятели искат да избягат от семейните грижи (един от тях няма семейство, но това не му пречи да иска да избяга и той) и да попътуват за две-три седмици из Европа. Успешно (и доста случайно) преодоляват първото препятствие – съгласието на жените си, и се впускат в едно необичайно и адски забавно пътешествие. Англичани в Европа – няма нищо по-идиотско със сигурност.
Прави впечатление благосколонността на автора към немските порядки – макар да ги осмива непрестанно, далеч по-жлъчни наблюдения за запазени за английските им аналози. Причината според мен се корени в годината на написване на книгата – 1900-та, далеч преди симпатичните немски бюргери да се насочат на посещение при съседите си… двукратно.
А какво е бумел ли? И аз не знаех, но в края научих. Моля, никой да не го обяснява в коментарите – книгата си заслужава четенето.
