Следя за нови издания на преводи на Жечка Георгиева – знайно е, че тя е виртуоз в предаването на британския хумор и си набавям веднагически книгите, както се случи с „Питайте Джийвс“ и „Сбогом на всички котки“ на П. Г. Удхаус, а сега и с „Трима в лодка (без да броим кучето)„.
Виж аз съм друг човек. Не мога да седя и да гледам как някой се съсипва от работа. За мен е необходимост да скоча и да надзиравам, да обикалям наоколо с ръце в джобовете и да му казвам какво да прави. Дължи се на енергичната ми природа. Такъв съм си.
Класическият злощастно/забавнопис на Джером К. Джером се преиздава пак и пак на всички световни езици, а няма особена нужда да се уточнява, че това съвсем не е просто история за плуването на трима шемети и едно куче в лодка по Темза. Напротив, това е история, която лъкатуши около преживелиците на тези скици и включва ред забавности или злощастия – като пренасянето на вмирисани сирена и страховитите последствия от това, загубването в сложни лабиринти, от които излизането не е никак лесно, слушането на сърцераздирателни немски балади, които се предполага да са комични, исторически факти от отминали епохи, свързани с реката и британската история, дръзновени битки с агресивни лебеди, оригинална система за изчисляване на уловената риба – в сложна зависимост между реалната бройка и тази, която се предава на впечатлителните слушатели, както и историята на голямата гипсова пъстърва и претендентите да са я уловили в неравна борба. 
И това е една малка частица от перипетиите на бедните пътешественици, които от първия миг са силно неподготвени за очакващите ги приключения, но за сметка на това са твърдо решени да се изправят срещу жестоката и неумолима природа, която се стреми всячески да им отнеме удоволствията, на които са свикнали.
Държа два черепа долу в криптата, елате да ги погледате. Моля ви, елате да видите черепите! Все пак сте млад човек, излезли сте сред природата, трябва да се забавлявате. Елате да видите черепите!
Няма какво повече да се обяснявам, всеки е чел тази „Трима в лодка (без да броим кучето)“ в едно или друго издание, просто е от заглавията, които трябва да си има човек в библиотеката и да ги предаде на децата си. И да благодари на онзи незнаен издател, който е изхвърлил ненужните исторически отклонения от ръкописа на книгата и не е позволил на автора да изпълни замисъла си това да е същински пътепис.
От същите жанрове
