Действително четирима души като тях, четирима души, готови да пожертвуват един за друг всичко — от кесията до живота, четирима души, които винаги се поддържаха и никога не отстъпваха, които изпълняваха заедно или поотделно дружно взетите решения, четири чифта ръце, които застрашаваха всеки, който би се изпречил на пътя им, трябваше на всяка цена, скришом или явно, по заобиколен или пряк път, с хитрост или със сила, да си пробият път към целта, която искаха да достигнат, колкото непостижима, колкото и далечна да беше тя.
Вихрено връщане в детството, това е да си препрочетеш „Тримата мускетари“ на Александър Дюма. И макар това пълно издание да е почти 800 страници, всъщност не усещаш как летят страниците – защото приключенията не спират и за миг, а преоткриването на нови и нови любими сцени те води все напред.
Вечният приключенски роман на Дюма е познат всекиму – от трите последователни дуела, които си урежда смелият Д’Артанян, до онази мрачна нощ на справедливо правосъдие. А между тях – най-крепкото приятелство, сблъсъците с гвардейците на кардинала, диамантеният накит, който трябва да спаси кралицата, любовните увлечения на Д’Артанян и проблемите, в които те го забъркват, изкусителната, но пагубна красота на милейди и може би най-вече онзи гръмотевичен обед в укреплението между двете воюващи страни при Ла Рошел. Сега вече можех да погледна и малко по-нюансирано на нещата – по дяволите, кралицата наистина заговорничи срещу Франция и работи за създаването на опасна коалиция между Испания и Англия, не знам тези мускетари как я виждат тая работа. А Ришельо, при цялото коварство, което Дюма му вменява, просто си върши работата, защитава своята родина, разположена между толкова много врагове. Не че това може да промени обаянието на момента, когато Д’Артанян получава пръстена от кралицата или всичките сцени, които компрометират кардинала с неговите безкрайни интриги.
Два часа преди това Планше беше дошъл при господаря си да го моли за обяд, а том му беше отговорил с пословицата: „Който спи, яде“. И Планше спеше, за да яде.
„Тримата мускетари“ си е вечен роман, който носи удоволствие на всяка възраст. Не помня колко пъти съм го препрочитал като дете, но помнех всички важни линии и сцени, така че едва ли са били малко. А сега в това наистина прекрасно издание със стотици илюстрации си заслужава още повече. Една книга, която бащата предава на сина си – и той на своя, както трябва да бъде.
От същите жанрове
