Страхотно! „Тримата“ за мен е една от най-добрите изненади за тази година, трилър от висока класа, изграден нестандартно и много интелигентно. С вещина Сара Лоц разказва чудата и доста зловеща история от няколко различни гледни точки – като всеки от нейните герои има своята версия, в която е убеден/а. И някъде към средата започнах ясно да се усещам в небрано лозе – нямаше отговори, нямаше отпадане на тази или онази теория… напротив, Лоц ги поддържаше жизнеспособни успоредно, развивайки самостойни и реално противоположни възможности. Изобщо не усетих тия почти 600 страници.
Романът започва с четири едновременни самолетни катастрофи (знаех го в аванс и затова благоразумно четох книгата след пътуването ми до книжния панаир в Болоня). От тях, противно на всякаква логика, оцеляват три хлапета – по едно от всеки полет без един, както и една жена успява да остави доста странно съобщение, което по-късно става катализатор на драматични събития. Трите деца стават обект на световен интерес, който придобива почти истерични размери, след като религиозни лидери решават (обичайно за паразитната им природа) да натрупват дивидент на техния гръб. Сара Лоц проследява плавното потъване на техните роднини, които трябва да се справят както със загубата на близки, но и да се грижат за децата и да ги опазят от напрежението върху тях. Нещата започват да излизат извън контрол, когато един полунеизвестен проповедник, прицелен в големите пари на мегацърквите с телевизиионна аудитория, вади теория, че има и четвърто оцеляло дете, и заедно те са… конниците на Апокалипсиса. Обичайната машина за нагаждане на реалността към прашасали предсказания за пореден път сработва безотказно и знамения започват да се сипят от всички страни. Скоро започва да се лее и кръв, а спиралата на безумието става неспасяема.
„Тримата“ представлява псевдодокументална хроника на събитията около и след катастрофите. Имитирайки журналистическо разследване, Сара Лоц прави това, което издига например и „Z-та световна война“ на Макс Брукс далеч над всички останали зомби трилъри. Разбира се, не бива да се забравя знаковата книга, която се приема за връх на този тип субективна документалистика – „Добрата война“ на Стадс Търкъл, уместно споменат и в този роман. Реално обаче „Тримата“ е книга за умението на манипулацията, но и за възможността истината да не съществува – различните гледни точки – че трите хлапета за демони, че са извънземни, че са какво ли още не други – имат самостойност и Лоц наистина много ефектино трупа доводи в полза на всяка от тях. Отговори няма – и в това е силното внушение на романа, затова го намирам за толкова силен и различен от баналните трилъри, които отвеждат от точка А до точка Б с малки увъртания тук-таме за цвят.
Различните култури, които Лоц вплита, също допринасят за чара на „Тримата“ – линията в Япония е много силна, а възникването на мощно антиамериканско ъндърграунд движение звучи точно толкова достоверно, колкото радикализирането на религиозните фанатици в САЩ, и двете водещи до насилие и възникване на нови и нови проблеми, вече преминаващи от локални в глобални. Или как медийният интерес към оцелели от самолетни катастрофи може да се прерасне в цивилизационен избор, който да прекрои геополитическата карта.
Оставам в нетърпение за продължението – първата част имаше нелош завършек, но все пак искам да знам какво още е измислила Сара Лоц.
От същия жанр
