Понякога просто знаеш, че някоя книга ще ти хареса – и „Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан“ е точно такава, привлече ме с чудесната си корица и не разочарова нито за миг. Романът на Роберт Хас е причудлива историческа кримка, която се развива в сръбския град Сомбор, област Войводина, която в края на XIX, началото на XX век се намира в рамките на Австро-унгарската империя, и всъщност основна част от сюжета са именно сложните и напрегнати отношения между различните народности, които населяват тази територия. В центъра на събитията пък е един от най-интересните детективи, които съм срещал, Марцел Фабиан, член на новосъздадена местна полиция, силно мразена от жандармеристите, които досега са се грижели за налагането на закона. Фабиан е радател за въвеждане на методите на Скотланд Ярд, като например дактилоскопията, а поводи да упражнява тези си умения идват един след друг по време на разследването на една истинска конспирация.
Всичко започва с откриването на мъртвото тяло на наследника на богата и влиятелна фамилия, Арон Фалкионе, прочут нехранимайко и прелъстител, като няма особена изненада, че до него лежи още една жертва, млада проститутка. Фабиан бързо прозира, че и двамата са убити, но по различен начин и на различно място, а загадките започват да се трупат, след като става ясно, че богаташкото синче е убит с револвер, принадлежащ именно на началника на жандармеристите. Търсенията скоро стигат до компания картоиграчи, до един познати и състоятелни личности, около които очевидно нещо не е наред – а скоро труповете ще започнат да се увеличават. Някой е поел на отмъстителен поход, но кой и защо, това е въпросът.
И макар самото разплитане на загадката да е наистина добре поднесено, има си и нужните обрати, и трагична изненада в края, то наистина интересното в романа е неговата атмосфера. Хас предлага завладяващ стил, който пренася в една отминала епоха, с лекота обрисува както сложните обществени противоборства на това кипящо от напрежение място (да не забравяме конкретната причина за избухването на Първата световна война), така и живи и интересни герои, част от които са реално съществуващи личности, както пише на корицата. Но вниманието почти изцяло обира именно Марцел Фабиан, този наглед силен и решителен, но вътрешно крехък и малко откачен мъж, който говори със съпругата си Амалия на „вие“, забавна привичка на двама влюбени, който има тежка фиксация върху издирването на родителите си, които са го изоставили като бебе, но съзнавайки тази си слабост, си позволява само в един ден от седмицата да се отдава на своите дългогодишни напразни търсения. Хас добавя нотка мистика в своето повествование, след като двукратно – и като дете, и в настоящето, неговият герой получава предупреждение свише от какво да се пази, а в крайна сметка като в древногръцки мит неговото най-съкровено желание ще се изпълни, но цената определено ще е жестока.
Като цяло мога да препоръчам книгата както на хора, които търсят интересно и различно криминално разследване, така и изобщо на любителите на исторически романи, със сигурност „Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан“ са заглавие, което си заслужава вниманието. Пък можем да си помечтаем да четем и други книги от унгарския писател, нали?
От същите жанрове
