Дори помня ясно точно кога научих за съществуването на „Трите тела“ на Лиу Цъсин – преди няколко години бяхме да ритаме мачле с приятели и по време на разгрявката един колега, главен редактор на голямо издателство, ми каза да я намеря на английски и да чета – била изключителна. Но кой ти има време за това – но пък сега, като излиза на български, съм щастлив.
Вече съм чел един китайски фантаст – Кен Лиу и „Хартиената менажерия“, изключителен сборник, който ми показа, че жанрът е жив и златните му години далеч не са отминали. Просто са се изместили на изток. Същият Луи преведе и трилогията на Цъсин на английски, която мигновено спечели заслужено приза „Хюго“. А скоро първата част ще е по книжарниците.
Близката китайска история е една кървяща рана по начин, който малцина могат да си представят. Годините на Мао и неговите екстравагантни – или откачени – идеи как трябва да се развива Китай се превръщат в смайваща касапница, насочена срещу интелигенцията, по своята същност гражданска война на вярващите в догмите на комунизма срещу знаещите колко по-сложно устроен е светът. Точно тук започва този мащабен роман, който през призмата на фантастика всъщност хвърля и мост към миналото – това, за което рядко се говори. Една от главните героини в романа е проводникът към него – пред очите ѝ баща ѝ е убит от младежи с промити глави, самата тя, макар и обещаващ учен, е изпратена на „бригада“, откъдето случайността я спасява и я връща на пътя към звездите. Получила достъп до секретен проект, тя знае, че вероятно никога няма да го напусне.
Години по-късно китайската комунистическа партия уж е различна, макар че последните месеци показаха, че догмите са все още живи и част от същността ѝ – и целият свят си пати заради тях, но това е друга тема. Науката е реабилитирана, в нея се инвестира, дори някогашни жертви на културната революция получават известна реабилитация. Но нещо друго е вече заплаха – един след друг известни учени се самоубиват, или пък биват самоубивани. Нещо в самата тъкан на научното познание е счупено. А истината… е, тя е по-чудата от всичко представимо.
„Трите тела“ е началото на мащабна трилогия за сблъсъка на човешки с извънземен разум. Лиу Цъсин използва един чудесен подход, който работи прекрасно и в „Играта на Ендър“ на Орсън Скот Кард – вгражда виртуална реалност сред сюжета си, която под формата на игра всъщност го задълбочава и доближава до истината. В тази реалност играчът попада на странен свят с непредсказуем климат, който не позволява плавното развитие на цивилизация. В поредица от опити тайната на този свят започва да се разкрива, а Цъсин си играе с въображението, включително като изпраща знакови учени да създадат жив компютър, използвайки… безброй китайски войници с флагчета в ръце. Там, в тази фантазна реалност, непредставимото започва да става единственият възможен отговор.
Единствено към края си книгата ме изгуби, математиката ми дойде в повече, както и доста фантазният вид на извънземната цивилизация, имаше прекалено голям разлом между структурата ѝ и научните пробиви, но ми се ще да вярвам, че това е още един лъжлив пласт, който ще бъде премахнат в следващите две книги. Но определено мога кажа, че „Трите тела“ е прекрасен пример, че научната фантастика все още е най-добрият прогностичен инструмент, с който разполага човечеството, е бягството в последните години към фентъзито е пагубно за нашето въображение. Защото то е апел към детството, към миналото, към вярата в магия и всякакви такива останки от предцивилизационното съществуване – докато бъдещето еднозначно е нагоре, към Космоса, и на крилете на науката. И не е случайно, че борбата за нея е в сърцевината на този роман – борба, която започва между хората в недалечното китайско минало, а сетне продължава в бъдещето под знака на контакта.
И последно – впечатление прави и политическият аспект на романа. Повдига толкова интересни теми като възможността за предателството към човечеството и мотивите, които могат да го движат. Дали ще е отмъщение, дали ще е вяра, дали ще е идеология – въпрос на наивност или прозрение, това вече читателят сам ще отсъди.
Начало, което повдига много въпроси – как да не чакаш с нетърпение продълженията?
P.S. Страхувам се, че тази енигматична корица ще изиграе лоша шега на книгата, но се надявам да греша.
От същия автор
От същия жанр
