Продължавам с трилърите и по-специално с Ролинс, с когото ще се спогодим, мисля. „Триъгълникът на дракона“ ми допадна много повече от „Айсбергът на смъртта“ и ако не бяха последните десет страници, щях да му дам и по-висока оценка. Но както при „Границата“ на Робърт МакКамън и „Шадоус Фол“ на Саймън Грийн, така и тук имаше едно решение в края, което ме накара да оставя книгата гневен, вместо удовлетворен от страхотния екшън по предните четиристорин и кусур страници.
Този път Ролинс забърква огнен ад – слънчево затъмнение бележи начало на ред събития, които граничат с апокалипсиса. Серия земетресения разтърсват планетата, а скоро и ужасен инцидент изправя на ръба на войната САЩ и Китай. Главният герой – Джак Къркланд – е бивш астронавт, който оцелява при кошмарна трагедия и започва да се занимава с издирване на съкровища по дъното на океана с подводница. Именно с нея той ще се окаже нужен на американското правителство, но това, което открива, го запраща сред глобална конспирация, в която са намесени древни цивилизации, пророчества, непознати енергии и най-вече – опитни убийци, които няма да се спрат пред нищо в името на целите си. Едно след друго разкритията започват да се трупат, войната избухва по подобаващ начин, ескалира бързо до ядрено ниво, а до края на света всъщност остава твърде малко време.
Клишето за четенето на един дъх важи с пълна сила – страниците текат бурно и с лекота, много добре ми идва такова отпускане с толкова пряма и директна книга. Както казах, хареса ми почти цялата, само едно обръщане в края бе абсолютно ненужно и изобщо такъв тип край трябва да бъде забранен според мен. Прочелите книгата знаят за какво говоря.
