Позакъснях с първата книга от поредицата, „Тигърът на Шарп“, но пък няма да закъснея със следващите, от последния базар на книгата се сдобих с всички излезли досега: „Триумфът на Шарп“, „Крепостта на Шарп“ и „Шарп при Трафалгар“. Първата от споменатите продължава приключенията на войника след кървавата, но доста обогатяваща негова среща със султан Типу, но скъпоценностите, които отмъква, не променят особено ниското му положение в армията, макар да му донасят дребни облаги. А омразата на сержант Хейксуил не е стихнала ни най-малко – дори нещо повече, той му е подготвил доста лайнян (буквално е това, не подскачайте) капан, заради който ще си осигури достойно място и в тази част като така нужен антагонист на храбрия и честен до глупост главен герой.
Както и в предишната част, и тук в основата на сюжета са реални исторически събития, този път при индийското селце Асай, където далеч по-малобройната британска армия побеждава многочислен и дори воден от европейски офицери и разполагащ с модерна артилерия враг. Точно около тези европейци на служба при местни владетели се завърта и новата интрига, след като Шарп едва оцелява след коварно нападание над един британски пост и с очите си вижда как един дезертьор избива безмилостно своите сънародници. Той превръща в своя цел да го открие и да отмъсти, а това чудесно съвпада и с желанието на полковник Маккендлис, който държи на всяка цена да го залови и изправи пред съд, за да покаже на местните, че англичаните не допускат предателствата да се разминават безнаказано. Корнуел в детайли описва на какво се дължи успеха на британците в огромната и непревземаема наглед Индия – не толкова на технологичното и тактическо предимство, а на дипломатическите варирания и умението да се привличат местни съюзници.
Шарп се отличава отново пред очите на младия Артър Уелсли, бъдещия победител при Ватерло, а тази конкретна битка при Асай е навярно първият знак за неговия тактически гений и решимостта, която ще му донесе успех срещу Наполеон – това е описано прекрасно и в историческите бележки в края на книгата. През всички страници е прокарана и дебелата червена нишка на социалното закрепостяване в британската армия – офицерските чинове са запазени само за благородници, които плащат прескъпо за тях, а дори ако случайно някой без синя кръв се добере до такъв пост след безумен акт на храброст, той пак е парий и не бива приеман сериозно. Шарп има точно тази дилема пред себе си – изкушението да напусне и той армията, която не му дава нищичко в замяна на неговата саможертва, и да натрупа лесно богатство на служба при някой от местните баснословно богати владетели, или да приеме своята съдба и да не драпа за нещо повече от това, което му е отредено.
„Триумфът на Шарп“ е още едно стремително приключение, може би по-малко екзотично от първата част с всичките му човекоядни тигри, но пък оцветено от присъствието на красива дама, борбата за вниманието на която отклонява вниманието на почти всички главни герои от текущите им задължения да се колят взаимно. В края пък Корнуел е приготвил неизбежния обрат, който да даде тласък на същинската военна кариера на Шарп и да го извади от калта – и само чакам с нетърпение какво му е приготвил в следващите части. Чисто удоволствие е тази класическа приключенска поредица, която е като бяла врана сред всичко, което се издава у нас, не подозирах, че има достатъчно читатели за такива книги и съм много щастлив, че съм в грешка.
