Жанр: Хумор

Издателство:

Автор: Анатолий Крим

Корица: Мека

Година на изданието: 2011

Страници: 416

Рейтинг :

Време за четене: 2 минути

Ozone.bg

Взимаме Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Искра Фидосова, Сергей Станишев и Надежда Михайлова, допълнени с някое младо невинно юпи от герберите. Набухваме ги в една тръба след революция в милата ни родина и им гледаме сеира. Пътем авторът, който би описал това приключение, пунктуално разкрива кирливи ризи от миналото им, показва ги като истинските личности, които се прикриват зад политическите маски.

Е, не може да се надяваме подобен роман да бъде написан у нас. Вместо това получаваме половинчати неща под формата на плосък хумор с неясна политическа цел, за беда. Но спри сърце! Да обърнем взор към нещо, което наистина си заслужава.

“Тръбата” на Анатолий Крим е великолепна политическа сатира в най-чист вид, която просто е иконичен пример как трябва да се прави това нещо. Пъстра групичка, съставена от действащия украински президент, придружен от дясната му ръка (същинския властник), негова фанатична подръжничка с наднормено (ако нормата е тон) тегло, плюс двама опозиционни лидери и един младеж с неясна длъжност (дължаща се на роднинската връзка с президента), трябва да бяга по газовата тръба в посока Полша, за да се спаси от кървава революция. Връцете на бягащите тегнат огромни куфари, натъпкани с милиони долари, “случайно” оказали се на масата по време на политическа среща между управляващи и опозиция.

В тръбата ги очакват призраците на миналото в лицето на военен от КГБ, който от 30 години живее там и дори не подозира, че СССР се е разпаднал. Пред смаяните бегълци се разкрива сложен свят, за който не са и подозирали, чудновато гарниран с пристрастени към дишането на газ цигани и безкрайна игра на залъгване на кагебиста, че са комунисти и съветската власт си е още непокътната. Проследявайки приключенията на героите, Анатолий Крим прави толкова гротесков портрет на политическия преход в Украйна, че човек наистина се замисля наистина ли тези корупционни безумия са се случвали и продължават да се случват. Писателят използва прозрачни намеци, явни аналогии и всякакви методи, за да придаде достоверност на разказа си, без да попадне под угрозата от съд за клевета. А хуморът му е унищожителен.

Препоръчвам “Тръбата” на Крим изрично, въпреки пълното ми недоумение от корицата. Е, сенките с куфарите са готини, но останалото… няма значение, де, книгата е наистина великолепна.