Досега с Капоти все се разминавахме, което е трудно обяснимо. В крайна сметка две негови книги влязоха в списъка по случай празникана “Колибри” и най-сетне тази грешка бе поправена.
“Други гласове, други стаи” е сюреалистична история, която излиза, когато Капоти е едва 23-годишен. Очакванията ми за сладникава любовна история с трагичен привкус, породени от писанията на задната корица, бяха пометени от една сложна история, със странни и леко зловещи герои.
Малкият Джоуел отива да живее в отдалечено имение при баща си, който не е виждал никога. Там обаче го очаква изненада – посрещат го втората му жена Ейми, на ръба на лудостта, неопределеният полово Рандолф, който крие тайни и страхове в себе си, и тотално откачената прислужничка Зу, чийто брак е завършил с прерязано гърло. Джоуел трябва да се оправя със сложния пъзел на отношенията между тези хора, както и да разбере защо не го допускат при баща му. Както и какви са странните тенис топчета, които изникват от тъмното…
Някъде встрани се движи и енергичната връстничка на Джоуел Айдабел, която никак не му помога да се ориентира какво се случва в чудатата обстановка, в която е попаднал.
Откровено казано, не схванах много смисъла на романа, страшно мрачен и неподвижен ми се струваше, а искрицата надежда, свързана с Айдабел, се изпари, когато тя просто изчезна някъде към края. Там, където всичко свършва в призрачен хотел с обесен кон…