Петър Делчев е от малкото наши автори, зад които заставам безрезервно и препоръчвам непрестанно. Още преди време, когато един съсед ми даде „Трънски разкази“ с настоятелна препоръка, видях в него писател, за когото тепърва ще се говори много. После дойде и „Балканска сюита“, която потвърди мнението ми, че Делчев има потенциала да стане класик един ден*. И след двата му сборника с разкази, които в един момент – особено вторият – бяха станали доста трудни за намиране, дойде и помитащата „Кастинг за Месия“. Но не за нея ми е приказката, там съм си казал мнението и макар книгата да беше тотално пренебрегната от официозната критика и няколкото литературни приза у нас, тя събуди достатъчно страсти.
От куп време постоянно ми пишат да ме питат откъде могат да се купят първите книги на Делчев – и ако от „Трънски разкази“ още имаха някаква наличност в знаковата „Български книжици“ (поне аз оттам си набавях бройки), с „Балканска сюита“ положението бе неспасяемо. Затова и излизането на двете книги в едно тяло (с добавка един чудесен нов разказ) е новина, затова и държа да се чуе за нея. Това са книги, които ще останат – а дали ще се реализират като класики, както казах, времето ще си каже.
Сборникът „Трънски разкази/Балканска сюита“ е свирепа проза и това е факт, не мое съждение. Нямам намерение да пиша отново пространно, за двете книги е писано достатъчно – и само се надявам да стигнат до повече хора, може би и до моята добра приятелка Бояна Ламберт, която смело разбуни духовете преди дни с признанието, че не желае да чете български автори. Защото Петър Делчев и още неколцина (не искам да изброявам пространно, защото все някого ще пропусна, но поне Милен Русков е задължителен) са лицето на българската литература – не тия, които пълнят медиите с дълбокомъдрия. Отново времето ще отсъди, надявам се.
Препоръчвам силно тази книга.
–––––
* В този ред на мисли – онзи ден на представянето на „Бежанци“ на Ляхова критиците обявиха, че романът с излизането си бил класика. Не приемам това, има си време, което трябва да отмине, читатели, които да покори, влияние върху обществото, които едно произведение трябва да изгради, за да стигне до това ниво. Но съм съгласен с коментара, че това е Романът на годината.
От същия автор
От същите жанрове
