След високата топка на „Играта“ продължението „Тръпката“ ми дойде малко постно, основно заради липсата на пряко действие около мистериозната виртуална реалност, която бе в основата на екшъна в протежение на първата книга. Андерш де ла Моте видимо поразтегля действието, все пак трилогия има да се пълни, но пък това му дава възможност да задълбае малко из героите си – а и да ги потормози малко повече. Това поне прави в доволни количества.
HP има, както се казва в народния израз, „въгарец в задника“ – както си е богат, свободен и без никакви задължения, той се втурва да се наслаждава на живота си на макс… но бързо установява, че и пълният кеф омръзва. Същевременно го терзае безсъние, а и тръпката да бъде център на вниманието определено му липсва. Твърде скоро обаче това се променя, след като е обвинен в убийство, а измъкването му е буквално на косъм – следва връщане в Швеция, където решава да продължи да рови около Играта, разбира се. Под чуждо име – на Манге (челите първата книга си спомнят ясно последната страница, сигурен съм), – се хваща да работи за могъща IT фирма, специализирана в манипулиране на интернет трафика, защита на брандове и богаташи, тролщина и онлайн саботаж, въобще от всичко по малко. В тази си част книгата описва достоверно познати и у нас практики, при които общественото мнение лесно се насочва в една или друга посока, важни теми се замитат под килима, засенчени от жълтурии, клюки или предизвикващо възмущение насилие (подобни техники описва и Умберто Еко в „Нулев брой“). HP за първи път се чувства на място и дори в някакъв смисъл забравя защо е започнал работа в тази фирма, поблазнен от перспективите, които се откриват пред него. Но самоличността му не може да бъде опазена дълго време в тайна, особено в гнездо на дигитални оси. И става страшно.
В другата линия на книгата сестра му Ребека също се забърква в сериозни грижи. След проблемна охранителна мисия зад граница е обвинена в превишаване на пълномощията си, изолирана е от колегите си и дори срещу нея започва следствие, в което се намесват и лични мотиви. Положението се натяга, когато тя открива анонимен форум в интернет, където злонамерен трол упорито вади наяве тайни от служебния и личния ѝ живот, докато подклажда напрежение и призовава за саморазправа отвъд буквата на закона. Анонимният ѝ враг знае твърде много – и разкриването му се превръща във фикс идея за нея.
Без да преразказвам излишно, всичко се заплита в още един сериозен възел, HP си отнася боя, сестра му трябва да продължи да се бори със старите си демони, а Водача от Играта сякаш витае неуловимо около тях, дирижирайки всичко и всички. Разбира се, нищо не е такова, каквото изглежда, а сериозните разкрития очаквано са оставени за последната част – „Измамата“, която ще започна да чета някъде след базара на книгата през май. Наистина се надявам тя да е на нивото на първата част и някои от сюжетните решения в „Тръпката“ да се оправдаят, а не да се окажат само разтягане на локуми.
От същия автор
От същия жанр
