Жанр: Исторически

Издателство:

Автор: Джеймс Клавел

Оригинално заглавие: King Rat, 1962.

Преводач: Станислава Вергилова

Корица: Любомир Пенов, мека.

Година на изданието: 2009

Страници: 498

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Той отново вдигна очи към небето и огледа простора. Това бе единственият начин да се освободи от чувството, че се намира в клетка – клетка, изпълнена до пръсване с мъже, преливаща от мъжка миризма, мъжка мръсотия и мъжка глъч. „Без жената мъжът е просто една нелепа шега“ – безпомощно си мислеше Питър Марлоу и сърцето му кървеше под палещото слънце.

Ozone.bg   Отдавна чакано е това връщане в Чанги. „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел бе една от любимите ми книги от младостта и я препрочитах всяка година, при това едва ли само по веднъж. Хубаво е – преоткриваш пак и пак любими сцени, припомняш си епизоди, а вече с натрупаните години и си даваш сметка за разни неща. Че това не е роман за Царя, а за Питър Марлоу, прототип на самия Клавел (това го прочетох някъде, признавам) и неговата борба да се съхрани физически и морално в невъзможна обстановка. А най-голямото изкушение за него е именно близостта с дявола в образа на американеца, който властва над лагера от 10 000 мъртви души.

7653397   В това издание за първи път открих и историите на жените, които се промъкват в разговорите и спомените на мъжете – тези страници липсват в първото издание на книгата, както пише дъщерята на Клавел в предговора, и липсваха и в онова издание с меки корици и огромни жълти букви на корицата, което толкова обичах. Да, те не променят нищо – но придават още един нюанс на тази иначе строго мъжка история. Защото това са истории на жени, които също са жертви на войната, която е отнела мъжете им – пряко или преносно. И особено историята на жената на Грей поне малко балансира неговия образ и гибелен гняв, започващ от първото изречение на книгата.

20411678   Всъщност от Азиатската сага на Клавел съм чел само тази и двата тома на „Вихрушка“, които бяха преиздадени в началото на миналата година в същата поредица. Нямам представа защо не съм изчел и другите навреме, сега не знам дали бих ги оценил така, както младежкото око го прави – щедро и без да придиря. Но съм щастлив, че си позволих това отклонение от постоянното ми стремление към нови книги и че се върнах в „Цар Плъх“ – тази вечна история за страдание и изкупление, за алчност и омраза, за достойнство и морал дори в ада. И ако мога да направя само една препоръка за друга книга, която има сходна тема и тоналност – това е „Тесният път към далечния север“ на Ричард Фланаган.

  Същевременно, след като прочетох „Под чужди небеса“ на Норман Дейвис и главата за тази част на света, по-добре разбрах какво крушение за британската империя е било падането на Сингапур и колко символичен е лагерът Чанги. И че тези мъже там наистина имат всички основания да се чувстват пораженци, което и обосновава поведението им както в делника на лагера, така и сетне, когато свободата ги връхлита с цялата си страховитост.