Първо валутни войни, после търговски войни, накрая истински войни.
Покрай всичко, което се случва в света, осъзнах колко невеж съм по теми, които ще определят настоящето и бъдещето – икономика, търговия, мита, финанси, кредити, дълг, инфлация, инвестиции, та дори и криптовалутите, ред неща, от които не отбирам и всъщност мислех, че няма нужда да отбирам. Но ако нещо ненавиждам, то е да бъда заливан с противостоящи мнения и всъщност да не мога дори базисно да отсъдя кои са по-истинни и кои са откровена лъжотевина (освен ако не идват от копейките и другите псевдопатриоти, тогава знаем, че са лъжотевина изначално, такава им е, за съжаление, успешната тактика). И както обичайно правя, търся книги, с които да се поограмотя. „Цената на бъдещето“ на Джеф Бут, едно от заглавията на малко специализирано издателство с красноречивото име BitcoinReady (BReady). И трябва от самото начало да призная, че оценката ми за тази книга е повлияна от това, че пътем прочетох и още една тяхна – „Крахът на парите“ на Лин Алдън, която ме впечатли много силно, но имам толкова записки по нея, че все не се наканвам да седна и да пиша за нея, рядко до никога имам 5-6 часа свободни, но все ще ги намеря скоро, надявам се.
Освен ако глобалната заетост и икономиките ни не нарастват с темпове, които превишават темповете на увеличаване на задлъжнялостта (което изглежда невъзможно дори при предишните темпове на технологично развитие), епохата на инфлацията вече е приключила. Просто още не го знаем.
Най-общо тезата на Бут, без да претендирам да съм я разбрал в дълбочина, е, че технологичната промяна има дефлационно въздействие и всъщност ерата на безкрайно печатане на пари и отпускане на лесни кредити, които захранват постоянната инфлация, е вече приключила. Той констатира, че „технологиите променят операционната система на света, в който живеем“ и че последствията от тази промяна ще са тежки: „и ако постоянното харчене, поддържано с кредити, спре, ефектът ще е равносилен на това да забиеш карфица в балон, тъй като растежът ще се сгромоляса и ние внезапно ще видим това, което през цялото време е било там. Естествената тенденция на технологична дефлация.“
Но за да се обясни тази тенденция, е нужно да се познава светът около нас. Стегнато и според мен доста убедително авторът проследява как работят съвременните икономики, защо постоянната инфлация, която се представя като нещо нормално, не е такова, какви промени всъщност текат и как технологичното развитие ще промени света и начина, по който икономиките работят. И ако погледнем оня зловещ цитат в началото, то явно сме поели вече към втората точка, търговските войни, една стъпка преди същинските: „Търсенето на външен виновник пренебрегва цели десетилетия на правителствени политики, в резултат от което държавният дълг на повечето страни вече е твърде голям и продължава да расте по-бързо от икономиката, което създава патова ситуация, при която обслужаването на дълга става все по-тежко бреме – докато в един момент не стане невъзможно.“
Бут посочва, че „балансът на Федералния резерва на Съединените щати беше увеличен от 900 милиарда долара през 2008 г. на приблизително 4 трилиона днес.“ И това „днес“ е 2020 г., важно е да се уточни. И още тогава е било видимо накъде отиват нещата, авторът цитира Пол Волкър, бивш председател на Федералния резерв, който казва през 2018 г.: „Основният проблем е, че се израждаме в плутокрация. Имаме огромен брой невероятно богати хора, които са убедили себе си, че са богати, защото са умни и изобретателни.“ И авторът допълва тези думи: „Пазар, в който се намесва правителството, за да решава кой печели и кой губи, не е нищо повече от кланов капитализъм, при който богатството не се генерира от стойността, която създаваш, и рисковете, които поемаш, за да постигнеш целите си, а от политическа система, която възнаграждава „вътрешните“ си хора“. Бут е недвусмилен в своите изводи:
Не задлъжнялостта подкопава капитализма. Подкопава го актът на стабилизиране на икономиката чрез „социализиране“ на загубите, когато е изправена пред срив, който подкопава собствената институционална рамка на капитализма. И така, вместо отписване на дълг в глобалната финансова криза от 2008 г., световният дълг нарасна с близо 50 процента, повече от три пъти размера на световната икономика. Ако стимулите бъдат премахнати от пазарите, можем да очакваме бърз разпад и срив на всичко.
Втората част на книгата е посветена на възможните посоки отвъд тази ситуация. Особено ме впечатли един цитат, който усетих, че за самия мен е напълно верен, мисля, че за мнозина ще се отнася също: „Лесно е да отхвърлим такава възможност, защото сме уловени в капана на система, в която не знаем какво би станало с нас, ако нямахме работа. Нашата кариера е по-важна от парите, които ни носи. Тя става част от разказа за това кои сме ние – защото нашите връзки и социален статус (нашето „Аз“) често са следствие от нашата работа. Поради тази причина – дори ако фактите са повече от ясни и няма съмнение, че голяма част от това, което правим днес, ще се върши по-добре от технологиите утре – си заравяме главите в пясъка. Страхът от бъдеще без тези работни места и без самочувствието, което те ни носят, ни пречи да си представим един по-добър свят, в който може да се окажат напълно излишни. Представете си следната алтернатива: допускането на изобилие без тези работни места може всъщност да постави началото на една нова епоха на просвещение, в която ще имаме време да се наслаждаваме на ползите, които ни носят технологиите.“
Дали такова бъдеще е изобщо възможно, нямам никаква представа, нито дали вече редом с търговските не навлизаме в ера и на същински войни по цялото земно кълбо в алчно и безогледно боричкане за ресурси. „Цената на бъдещето“ е всъщност оптимистична книга, но съм убеден, че в навечерието и на двете световни войни ще да е имало оптимистични книги, просто вече са изцяло забравени. И все пак си мисля, че е добре да се четат подобни заглавия, най-малкото за да имаме по-добра представа какво се случва в света, а не просто да го гледаме като манихейска битка между доброто и злото, както го представят тези, които искат да наложат своята гледна точка.
От същите жанрове
