Цивилизации се сблъскват в Европа

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ на Лоран Бине силно ме впечатли, но нямаше как да ме подготви за „Седмата функция на езика“, която се оказа отвъд моите читателски възможности и така и не писах за нея, щеше да е насилено. А френският автор прави още един фантастичен писателски завой в „Цивилизации“ – алтернативна история на откриването на Европа от инките и подчиняването на европейските народи от една шепа отвъдокеански конкистадори, които почитат Слънцето. Написан със смайваща ерудиция и задълбочено познаване на периода, Бине всъщност прави критичен политически анализ на европейското разделение през XVI век, а пътем ни среща и с променените съдби на знакови личности като Колумб, Еразъм, Лутер, Мор, Сервантес, Ел Греко, Монтен, Микеланджело и други. И да, Хенри VIII ще приеме религията на Слънцето, за да си осигури лелеяното освобождаване от брачните окови, има си хас…

Романът е построен върху безукорно реалистични основи – не си представяйте как огромни флотилии пристигат и гигантски армии от Южна Америка покоряват Европа. Точно обратното, в блестящо криво огледало Бине описва как едни злополучни гренландци се спускат по американското крайбрежие, сеят болести, желязо и коне, а в крайна сметка това води от жътва от имунитет, добри оръжия и кавалерия, които ще дадат тласък на развитието на големите народи от самодостатъчната си Южна Америка. След това ни въвежда в династични битки в рамките на Инкската империя, от които извежда един беглец, който губи битката за трона – Атауалпа, който бяга от победоносната армия на брат си и с шепа от своя народ първо намира пристан в малко кралство, обедняващо Куба, Хаити и Ямайка под властта на смела кралица, а след това поема на отчаяно пътешествие през океана.

И така най-сетне дългото пътешествие завърши. Всички, мъже, жени, коне, лами, бяха оцелели в морето. И бяха стигнали до земята на Изгряващото слънце.

С много финес Бине ни описва преживелиците на тези клетници, попаднали в Новия свят, разкъсван от бедност, глад и войни. Неминуемо те се оказват на прицела на инквизицията, но успяват да се измъкнат, а самият Атауалпа започва да опознава това причудливо място и особено оценява писмеността и това, което тя дава: „…той знаеше, че трябва да се изправи срещу могъщи и многобройни съперници, срещу които трябва да композира тънка политическа партитура, като използва всички предимства на терена и особено тънкото познаване на равновесието и съотношението на силите. Този Николо Макиавели не му приличаше на лош съветник.“ Без да издавам излишно, ще посоча само, че Бине преобръща историята с краката нагоре – например испанският крал Карл V е пленен от едва 183-ма инки, които му устройват отчаяна засада, а инкският владетел започва впечатляваща шахматна партия, използвайки разделението между европейските владетели. Още повече, той затъва не просто в политически крамоли, но и в стопанските и религиозните противоречия от периода, но с помощта на възстановената връзка със своя брат и някогашен смъртен враг, по испанските пристанища започват да пристигат кораб след кораб, пълни със злато и имигранти, които жадуват да опознаят Европа, наричана сега Петата четвъртина. Пред Атауалпа стоят сложни предизвикателства, битки и в Северна Африка, усмиряването на врагове като прочутия корсар Барбароса, създаване на смесена инкско-хабсбургска династия, битка за освобождаване на селячеството от гнета на аристокрацията, смиряване на разпалвания антисемитизъм, а в крайна сметка дори се стига до заковаване на вратата на една църква на Деветдесет и петте тезиса на Слънцето. Но всичко се обръща, когато още един агресивен народ се появява в Европа – ацтеките, които воюват с инките в родината им и пристигат ударно в техния Нов свят, а твърде рано в историята един френски крал ще бъде екзекутиран, при това на върха на пирамида…

Със златото и среброто можеха да се купуват хора. Новината за пълните със злато трюмове плъзна и наемниците се застичаха. Мнозина напуснаха испанската армия, за да се влеят във войските на Инката.

Не, не съм засегнал дори малко от книгата в горните редове, исках само да маркирам за всеки, запознат с периода, как Лоран Бине си играе с историческите факти и ги преобръща така, че да паснат на един строен алтернативноисторичен разказ като никой друг. В света на „Цивилизации“ всички предимства на европейците (разгледани добре примерно в „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд) се обръщат срещу тях, а с много въображение и размах французинът проследява как един умел владетел, та дори и начело на само шепа хора от различна раса, може да се вклини сред играта на тронове и да постигне успех – но ще трябва да плати съответната цена. Наистина бляскаво постижение е този роман, като в социалната критика на периода се родее с друга чудесна творба, която четох наскоро – „Един янки в двора на крал Артур“ на Марк Твен, и определено заслужава внимание за всеки, който си е мислел какво би се случило при определена малка промяна в историческите условия.