Кое е варварщина – да забиеш кола-бомба във военна сграда или да сринеш цял цивилен квартал от въздуха в отговор? Според средния американец първото, защото е извършено от брадати мюсюлмани. А според Цветан Тодоров, както и всеки мислещ човек – и двете.
Книгата му “Страхът от варварите” е сериозно изследване върху темата за неприемането и омразата към чуждото, която властва в съвременния свят. Той проследява това явление от дълбините на историята до съвремието, което е белязано от глобализация на икономиките и дефрагментация на хората според религиозни, етнически и други признаци.
Цветан Тодоров разделя света на четири зони, всяка доминирана от едно
основно чувство:
Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка – “апетит”.
Арабски свят и други мюсюлмански държавии – “озлобление”.
Западен свят – “страх”.
Останалите – “нерешителност”.
Тезата на учения е проста: “Страхът на Запада от терористите, смятани за варвари, варваризира самия Запад”. Основно доказателство за това са както започнатите кървави войни, така и ренесансът на мъченията и изтезанията при управлението на Буш. Тодоров пише: “Те (изтезанията) са възможно най-сигурния белег за варварство, за достигането до онзи екстремен полюс в човешкото поведение, който ни кара да потъпкваме по най-жестокия начин човешката същност на другия”.
Няма цивилизовани народи, няма и варвари, смята той: “Никоя култура не е сама по себе си варварска, никой народ не е окончателно цивилизован; всички могат да станат и едното, и другото.”
Що е варварство? Непризнаване човешката същност на другия.
Ученият е отделил цяла глава за задочен спор със Самюел Хънтингтън и неговия “Сблъсък на цивилизациите”. Май вече трябва да се престане с тази книга, толкова отдавна загуби реална прогностична стойност.
Иначе адски интересна е предпоследната глава, в която Тодоров обстойно разглежда три важни случая на сблъсъци Запад – ислямизъм.
Това са убийството на холандеца Тео Ван Гог, режисьор на филм за подчинението на жената в мюсюлманския свят, кървавите размирици след публикуването на карикатури на Мохамед в датски вестник и речта на папа Бенедикт XVI през 2006 г., в която той обиди пророка и последователите му. Не мислете, че знаете всичко за тези случаи. Аз мислех, че знам поне за карикатурите достатъчно. Оказа се грешка – Тодоров е изнамерил куп информация, която медиите са премълчали, както и успява умело да обясни защо мюсюлманите са отговорили по този начин.
Книгата е силна и сериозна, може би в първата си част твърде тежка и абстрактна, но после става четивна и достъпна. Заслужава си четенето, за да се види гледна точка, която практически липсва в обсъжданията на съвременните проблеми.
От същия автор
От същите жанрове
