Оригинално заглавие: The Painted Veil, 1925.

Преводач: Иглика Василева, чете: Димитър Николов

Година на изданието: 2021

Страници: Дължина: 7 ч. 56 мин.

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   „Луна и грош“ оставя незаличими спомени и тика пак към Моъм, от когото миналата година (оп, по-миналата) прочетох и сборника „Забравени от бога“, който ме остави със смесени чувства. Реших да изслушам „Цветният воал“, за която бях чувал безброй суперлативи, така и така ме очакваше доста път, а компанията на доказан класик е за предпочитане пред всичко, нали?

99664   Историята е добре позната и от екранизациите – Кити, красиво момиче, чиято амбициозна майка готви усърдно за успешен брак, така и не намира правилния мъж, който да я отведе към върховете на обществото. Затова и когато по-малката ѝ сестра се сгодява, тя панически приема предложението за брак на един от многобройните си ухажори: Уолтър, лекар и учен, който я отвежда със себе си в екзотичния Хонконг. Точно там начева и действието – където Кити, отегчена и податлива, се е отдала на пламенна любовна връзка с амбициозния заместник на губернатора, който също е женен. Разкритието на прелюбодеянието разбива мечтите на младото момиче за нов, по-добър жребий, и тя пречупена поема със съпруга си към поразена от холера област, където предначертаната драма на техните отношения трябва да се развие на фона на опустошителната епидемия и религиозната твърдост на няколко монахини.

816761._SY475_   Разбирам защо книгата е така обичана от дамите – тя показва по драматичен начин, изпълнен с емоционални терзания, трансформацията на едно момиче в жена, на превръщането ѝ от предмет на обожание и за хвалене в пълнокръвно човешко същество, на цената на болки, разочарования и тежки прозрения за самата нея. За мен обаче просто това не е достатъчно, всички мъже в книгата изглеждаха карикатурни и недооформени, всички подчинени само на нуждата да насочват Кити в една или друга посока, а решението на Моъм за финала ме впечатли само с жестокостта си. Допадна ми как Моъм описва лашкането на чувствата на героинята – тя обвинява съпруга си за изневярата си, търси причините за грешките си винаги у някой друг, дори и след всички катарзиси пак се поддава на страстите си, пак се проявява като муха, окованата в паяжината на слабостта, приписвана на жените в този период.  А може и нищо да не съм разбрал от психологическата дълбочина на книгата, при слушане винаги имам усещането, че все пак по нещо изпускам спрямо четенето.

   Роман от друго време със сигурност, почти на век, и от период, когато британците, оковани в социалните си роли, придобити по рождение, се изживяват като предначертани за векове напред властници над територии, които ще загубят само след броени години. Тух източните философии се прокрадват много слабо, почти незабележимо, а героите до един – дори и Кити в крайна сметка – приемат съдбата си като подразбираща се. И се носят по течението без особена съпротива.