На 22 януари тази година получих поредния имейл от чуждестранна агенция, който обаче далеч не бе посветен на обикновена книга. Корицата на „Цветовете на живота“ грееше пред мен и не изгубих много време в чудене, преди да пиша обратно да ми пратят книгата за разглеждане. Минути по-късно се потопих в красивия свят на Лиса Айсату и до днес не съм излязъл от него. И не искам.
Еднозначно определям тази като най-красивата книга, която съм правил в живота си. Това е овеществена магия, цвят и обич, книга повече за мълчание, не за венцеславене. Затова и ще замълча, не желая да нарушавам това деликатно вълшебство с груби думи, ненужни са.
Извадих напосоки няколко илюстрации, но повече ми се иска да ви помоля просто да я разгледате в някоя книжарница. И знайте, че когато прочетете краткия текст така, както е замислен – като неделима сплав от цветове и емоции, ще сте прочели една от най-вълнуващите истории, тази на човешкия живот.
–
–
–
–
–
От същия автор
От същия жанр
