Нямам понятие кога минаха три години от прочита на изключителната „Ще се видим там горе“ на Пиер Льометр, но ето на. „Цветовете на пожара“ е пряко нейно продължение, както фактологично, така и духовно, защото влиза в същите утъпкани коловози на осветяване на реални политически и социални проблеми от периода, на навлизане в тъмата в човешките души и все пак намирането на сили за оцеляване и продължаване напред. Но за разлика от размаха на първата, тук има много по-ясен фокус върху една героиня – Мадлен Перикур, която показва две много различни лица по тия страници. И второто е това, което наистина привлича вниманието – и не е случайна връзката на задната корица с отмъщението на граф Монте Кристо.
Мадлен е наследничката на банкера Марсел Перикур. И не стига, че тя определено не изглежда като способна да поеме дейността на баща си, а и на погребението му се случва чудовищна трагедия. Нейният син се хвърля от прозореца пред всички. Оцелява, но се оказва прикован към инвалиден стол, неспособен да комуникира и с угаснало желание за живот. С внезапно стеснен хоризонт – грижата за сина си, Мадлен се дистанцира от света изцяло. Тя не забелязва, че е успяла да нарани най-верния служител на баща си, че настройва срещу себе си най-близката си помощница, че позволява в дома ѝ да живее пепелянка. И в един момент тази липса на внимание за всичко вън от участта на Пол я вкарва в капана на брата на баща ѝ – коварен политик, който намира как да се добере до парите на брат си, които досега са му убягвали. И Мадлен се оказва ако не на улицата, то поне в положение много различно от всичко, с което е свикнала. И трябва да се бори за себе си и за Пол, който тъкмо е започнал да се отърсва от вегетативното си състояние с помощта на музиката.
Първата част на книгата е смазващо минорна, направо трудна за четене и съпреживяване. Но там, в най-голямата нищета и сред отчаянието, Мадлен намира сили да продължи. Сили ѝ дава точно най-голямата ѝ слабост, Пол, който се вманиачава по една оперна дива, около която се завъртат много трагикомични ситуации, увенчани с голяма сцена пред ръководството на Третия Райх в края на книгата. Но майка му е тази, която взима нещата в свои ръце – и подготвя перфидно отмъщение за всички, които са я измамили и ограбили. Коварство и пълна липса на милост – победителите от маньовъра срещу нея в първата част ще се окажат на прицела сега.
В „Цветовете на пожара“ Льометр проследява хаотичните години във Франция около Голямата депресия и последвалото идване на Хитлер на власт. Той се осланя на реални събития от периода, които пречупва през преживелиците на своите герои и рисува своята ту мрачна, ту забавна картина на обществото от периода. Определено за мен тази книга отстъпва на първата, но пък сама по себе си е чудесен роман за отмъщението и извоюването на справедливост – и ако можем да си затворим очите за известната нералистичност, все пак можем да се оставим на естествения стремеж у всеки нормален човек злото да бъде наказвано.
От същия автор
От същите жанрове
