Ако не се лъжа, последният италиански трилър, който прочетох, бе чудесният „Шепнещият“ на Донато Каризи. Точно за него и се сетих, когато започнах „Цветя над ада“ на Илария Тути, която ни пренася в Алпите, за да разкаже зловеща история с кървави корени в миналото, която достига до своя шеметен завършек в настоящето. А основната криминална загадка е много добре подплатена с интересни главни герои, които се намират в сложни и драматични, но умело олекотени и с достатъчно хумор отношения, някак с италиански финес и очарование.
В центъра на действието е главен комисар Тереза Баталия, която (както името ѝ показва) е минала през много битки, за да стигне до отговорния си пост, и има пълното доверие на своите служители, от които изисква много, но и за които се грижи добре. Към екипа им обаче в точно най-неподходящия момент трябва да се присъедини нов член – инспектор Масимо Марини, който започва да прави грешка след грешка от първия миг, а през цялата книга ще бъде поставян на мястото си, за да разбере – крайно неохотно, – че има още доста да учи в разследването на престъпления. А такива ще се трупат около тези разследващи в изобилие – в идилично курортно градче се е настанило злото, а местните власти се опитват да направят всичко, за да прикрият кошмарите, които се случват, за да не отблъснат драгоценните си туристи. Убиец броди наоколо, проявява притеснителен интерес към група местни деца, които някак ми напомняха на компанията от „То“ на Кинг, а в обичайната линия от миналото се оказваме сред зловеща институция, в която се извършват зловещи експерименти. Ключът към разследването на Баталия е точно тук, в миналото, но за да се доберат до него, полицаите имат да проникнат през твърде много заключени врати – а местните жители ще трябва да си признаят немалко тайни, които.
Определено чудесен разказвач е Илария Тути, а „Цветя над ада“, в синхрон с отличителната си българска корица, е изпипан трилър, разположен сред наистина добре обрисувана обстановка. Историята от миналото ми бе позната като идея, чел съм за такъв тип опити и до какво водят в една друга държава (няма да напиша коя, защото ще се сетите навярно), а динамичните отношения между мрачната и страховита комисарка и лековатия, но с потенциал инспектор добавяха така важното забавление към всички случващи се гадории. И си признавам, че основният обрат ме изненада изцяло, много добре бе завоалиран, точно така се прави. Знам, че по втората книга на Тути се работи и ще я видим скоро на български, веднага ще я чета, щом излезе.
От същия автор
От същия жанр
