В някой друг живот, нали?

  След „Променлива реалност“ си беше ясно, че ще се върна към Блейк Крауч – и едно въздълго пътуване с автобус ми осигури тази възможност, кой не иска поне мислено да напусне притеснителната реалност, че е наблъскан в метална кутия с един куп други хора, и да се пренесе другаде? „Тъмна материя“ също си играе с границите на научното познание, като умело прилага някои постановки, които предполагат съществуването на паралелни реалности. Един мъж се оказва запратен на стряскащо пътешествие из възможни Земи и различните посоки на развитие, които те са поели – от апокалиптично унищожение до технологичен просперитет. Но все пак за него най-важна е любовта, как иначе, ако не ни бива повтаряно постоянно, как ли ще останем убедени в това?

   Джейсън Десън е кротък човек, който е приел, че няма да постигне целия потенциал на научните си стремежи, вместо това се наслаждава на кротко семейно щастие с любимата жена, която сама се е отказала от обещаваща творческа кариера заради детето им. Но всичко това се преобръща, след като Джейсън е отвлечен и изпратен в безсъзнание, след което се буди в един различен свят. В него, както скоро ще разбере, е зарязал тая работа с любовта, станал е изключителен учен, извършил е немислими за когото и да е друг пробиви и в крайна сметка е открил смайваща и никак не проста възможност да се пътува между паралелните реалности. Само дето хората, които твърдят, че са му близки сътрудници, никак не си поплюват в стремежа да го озаптят, а неговото отчаяно бягство от тях постепенно се превръща в истински кошмар. Без да искам да разкривам излишно, точно както и в предишната прочетена от мен негова книга събитията летят, реалностите се сменят с шеметна бързина, докато фантастиката и научната прогностика си дават среща със стандартно изграден трилъров сюжет.

  „Тъмна материя“ не ме изненада с  почти нищо, още в началото ми бе ясно какво точно се случва, а и авторът не крие особено обрата, който е приготвил. Героите му са определено плоски и не твърде оригинални, но пък кой чете такива книги заради задълбочената психология, нали – на малко над триста страници има място основно за шеметни сюжетни лупинги, изследване на възможни посоки на историята и в крайна сметка придвижване на основното сюжетно действие от точка А до относително предвидимата точка Я. Допадна ми обаче как е оформено това пътуване, както и стряскащите спирки по пътя, определено се оказа удачна книга за път, когато искаш нещо да те увлече, без да иска излишно вдълбочаване.