„Нощна птица“ на Браян Фрийман ми допадна, но си мина време, преди да се наканя да прочета и „Тъмна звезда“, другия му издаден у нас трилър. В тази книга главната героиня, Лайза Пауър, е доста популярен автор на трилъри, която е преживяла опустошителна поредица от загуби на близки хора, а за капак най-близкият ѝ човек, нейният брат-близнак, я е напуснал, за да се спаси от прокобата, която сякаш е надвиснала над семейството им. Но нищо не може да я подготви за изненадата, която я чака в собствения ѝ двор.
Едно опърпано хлапе се появява сякаш от нищото. Не помни името си, не помни миналото си, освен откъслечни и доста притеснителни събития от последните часове, а появата му е предхождана от не твърде дружелюбно посещение на подозрителни полицаи, които сякаш търсят именно него. Лайза няма избор, освен да се погрижи за него и да се опита да спечели доверието му, както и да се опита да разбере какво точно е видяло хлапето – защото то твърди убедено, че е станало свидетел на убийство, заради което и по петите му са много опасни хора. Тя се обръща за помощ към най-близката си приятелка, но и тя действа подозрително, също както полицаите. Писателката е въвлечена в отчаяно бягство, а нейната връзка с детето става все по-задълбочена. Едно след друго събития се натрупват, за да осветлят неясната в началото картина.
За съжаление от самото начало на „Черна звезда“ се досетих каква е загадката в сърцевината на книгата, след което някак страниците си летяха, без Фрийман да успее да ме заинтригува особено. Хубаво е, че прочетох другата му книга преди нея, едва ли щях, ако тази първа ми беше попаднала в ръцете.