Митове се създават лесно. Трудно се рушат. Известно улеснение е премахването им с други митове (както при религиите, които се заместват една друга). Но истината, онази – имагинерно-обективната, все се изплъзва някъде отвъд хоризонта.
Разбира се, че Гевара е мит. Дори и само популярността му е показателна за това. Масовото мнение е, че е “бял” мит за един изключителен човек (книгата на Щефан Ларем е залитане в тая посока). Далеч по-рядко е срещано опозиционното мнение – че той е масов убиец. Книгата на Фонтова е именно в тази плоскост. И не може да се отрече силата й. Макар че (ще ме прощава Калин Манолов от “МАК”) според мен тази книга също се опитва да насажда митове.
Резюмирам. Забравете всичко, което сте чували за Гевара, абстрахирайте се от образа му, отпечатан на всяка мислима повърхност. И погледнете тези факти: фалшива лекарска идентичност, измислени партизански подвизи, режисирана от медиите революция, безцеремонно нанасяне в луксозна кубинска къща (аскетизъм? Да, бе, да!), създаване на тайна полиция, командване на зловещ затвор, безброй заповеди за екзекуции, презрение към роднините и близките на жертвите, гонения и изтезания за нелепи провинения (като слушането на рок музика), малодушно предаване и още много…
Един цитат не може да бъде подминат. Гевара казва пред London Daily Worker: “Ако ракетите бяха останали (след Карибската криза – бел. моя), ние щяхме да ги използваме срещу сърцето на Америка, включително Ню Йорк. На нас изобщо не ни трябва мирно съвместно съществуване. Ние трябва да изминем пътя до победата, дори и с цената на милиони атомни жертви!”. Ако този цитат е истински, нищо друго казано няма значение.
“Истинският Че Гевара” е насочена и срещу култа “Че”, станал неделима част от съвременната поп култура. Оригиналното заглавие на книгата е показателното “Exposing the Real Che Guevara and the Useful Idiots Who Idolize Him”. В списъка са който се сетите – от Майк Тайсън и Анджелина Джоли до всички знаменитости, явявали се на публични места с образа му. На прицел са и батальони журналисти, които лековерно са се поддавали на лъжи и са ги предавали на милиони хора – чрез статии или книги, базирани изцяло на одобрени от кубинската власт източници.
За разлика от тях, Фонтова се обляга почти изцяло на разкази на хора, избягали от Куба. Те са загубили свои близки, прекарвали са години в затвора, имали са личен досег с Гевара. Разбира се, това също е нож с две остриета, но все пак има повече досег с реалността, отколкото ревюлюционните мемоари на Кастро, които скоро ще видят бял свят.
Няма истина. Затова и озаглавих ревюто “Тъмната половина” – това не е целия Гевара. Но е важно, адски важно да се знаят и тези неща, за да нямат почва подобни култове. Любимата ми история е могъща сила и тя трябва да бъде използвана правилно. Иначе става оръжие за масова манипулация.
От същия жанр
