В кръвопролитното съзвездие от немски концлагери „Дора“ така и не получава заслужената мрачна слава, каквато обвива например „Аушвиц“, колкото и безумна да е подобна класация на терора в тези костници. Първоначално „Дора“ е придатък към лагера „Бухенвалд“, намиращ се на 65 км оттам, близо до Ваймар. Но въпреки факта, че в „Дора“ са намерили смъртта си около 20 000 затворници, той поначало не е бил предназначен за масово изтребление – нямал е газови камери, до лятото на 1944 г. не е имал затворници, които да са там единствено заради факта, че са се явявали евреи, а и след това те са били сравнително малобройни – и понеже се е намирал в съветската зона, от 1945 г. до обединението на Германия през 1990 г. е било практически невъзможно да бъде посетен от хора от Запада. Въпреки направените през 1947 г. по време на Нюрнбергския процес разкрития за извършваните в „Дора“ зверства, американската армия засекретява стенограмите от съда до 1981 г. Оцелелите от там френски затворници наричат „Дора“ „забравения лагер“ (le camp oublié).
Вернер фон Браун със сигурност е една от най-противоречивите фигури на миналия век – редом до това на Фриц Хабер, който буквално осигурява храна за милиарди с приноса си в изобретяването на изкуствените торове, за което получава Нобелова награда, но е и създател на „Циклон Б“, с който нацистите избиват евреи в концлагерите. Фон Браун, за разлика от него, не е евреин, а чист ариец в прекия смисъл, който се влага в периода, и неговата външност и аристократичния му произход му носят много позитиви както по време на живота му в Райха, така и после, когато е „пленен“ от американците и ангажиран дейно в космическата им програма. „Тъмната страна на Луната. Вернер фон Браун и науката на разрушението в Третия райх“ на Уейн Бидъл проследява изключително първата част от живота му, като целта на автора е да покаже според него истинския образ на учения – а именно чист опортюнист, който дейно подпомага нацисткия режим, но няма решаващ принос в създаването на ракетите „Фау-2“, нито – по подразбиране – в кацането на Луната.
Всъщност книга е до голяма степен историята на ракетостроенето във Ваймарска и Хитлеристка Германия – от първите опити, които са рожба на чист ентусиазъм и нямат особена практическа стойност, през наливането на огромни пари в тази област, което вече задвижва колелата на превръщането им в страховито оръжие. Бидъл проследява участието на Фон Браун в тези събития, като го окачествява основно като полезно лице пред екипа изобретатели, което впечатлява нацистите със своя произход. Той се рови упорито в документацията около „забравения“ концлагер „Дора“ в ракетния център Пенемюнде и твърди, че няма доказателства за решаващ принос на Фон Браун в разработването на ракетите „Фау“. Коментира пространно как получава офицерски чин в SS, за който до края на живота си германецът твърди, че е бил принуден и е бил чиста формалност, както и по-късните му спомени как е мечтал за космически пътешествия, но му се е налагало да проектира „оръжието на възмездието“, както са наричани ракетите. Проследено е и как американските служби прочистват миналото на учения, за да го направят приемлив за обществото и да го преопаковат като модерен американски герой на новата ера на космическата надпревара със СССР. На задната корица написах нещо, което ми се иска да повторя и тук:
Животът на Вернер фон Браун сякаш сумира в себе си историята на XX век – от руините на Първата световна война и надеждите за ново начало, през грандоманските мечтания на нацистката власт и глобалната трагедия на Втората световна война, та до последвалото противопоставяне между САЩ и СССР, което намира израз и в космическата надпревара. История, в която има място и за герои, и за злодеи. Фон Браун някак успява да е едновременно и двете.
„Тъмната страна на Луната. Вернер фон Браун и науката на разрушението в Третия райх“ не е точно традиционна биография – не е никак хвалебствена, както и не проследява подробно втората, триумфална част от живота на учения. Но за мен бе много интересна именно с пълното си отдаване на по-неясната, дори нарочно затъмнявана първа половина на живота му в служба на нацисткия режим, най-малкото заради сложните морални дилеми, които поражда в по-сетнешното му битие и популяризирането му като водещо лице на американската космическа програма.
Още по темата
