Оригинално заглавие: His Dark Materials, 1995.

Преводач: Силвана Миланова

Корица: Мека

Година на изданието: 2012

Страници: 829

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

    Прочетена още през лятото, „Тъмните Му материи“ отлежаваше в мен, просто не можех да напиша смислен текст за нея. И сега не мисля, че мога, но ще се опитам, защото е бива да оставям годината да се търколи. Трилогията на Филип Пулман, състояща се от „Златният компас“„Острият кинжал“ и „Кехлибареният далекоглед“ е със сигурност една от най-завладяващите книги, които съм чел изобщо в живота ми, а сред книгите за млади заема една от челните позиции. И само ми е тъжно, че не съм я чел истински – примерно на 16, – когато щеше наистина да ме покори и щеше да воюва с „Момчешки живот“ на МакКамън за най-любима.

 DSCN4679-693x1024  Шеметна фантазия, гарнирана с рационалност, със скептицизъм и критично мислене – не вярвах, че това е възможно, но Пулман изгражда действие, което едновременно пленява с изключителния си размах и полет на въображението, но и прокарва линията на здравото стъпване на земята, на откриването на истинските, реални стойности и измерения на живота, на отказа от самозалъгване и доверяване на това, в което възрастните вярват сляпо. „Тъмните Му материи“ обединява различни светове с едно общо послание – мисли с главата си, не се подчинявай на измислени авторитети, не позволявай да бъдеш ограничаван, търси знанието, но и формирай себе си като личност, която няма да злоупотреби с него.

 hisdarkmaterials   Лира е момиче, което не може да се спре на едно място – тя трябва всичко да знае, всичко да провери, всичко да изпита. За нея авторитетите трябва да бъдат предизвиквани, всички табута – нарушени, а тайните – безусловно разкрити. Тя и нейният личен демон Панталеймон живеят в свят, в който науката е подчинена на религията, а тайнствени неща като Праха са сред многото теми, забранени за споменаване, камо ли за изследване. Лира знае, че в чудният й свят не всичко е наред – някой се опитва да убие чичо й лорд Азриел, смелият изследовател, деца биват отвличани от тайнствена група, а скоро й се налага да напусне и училище, за да последва красивата г-жа Колтър, която някак си умее да върти всички на малкия си пръст. Скоро нещата се объркват здраво, в играта се намесват колоритни цигани, които търсят отвлечените си деца, една бронирана мечка, отхвърлена от своя народ – и приключението започва.

    744 Не искам да се впускам в излишни описания на следващите части, в които Пулман намесва други светове, митологии, религиозни фигури, поставени в непривични роли и какво ли още не – размахът на трилогията е наистина впечатляващ, а зад кориците на този том се крие очарование, което може да покорява и млади, и пораснали читатели. Разбира се, книгата може да се чете на няколко нива според нуждите и желанието – от бясно и увличащо приключение до философска алегория за свят, в който боговете са се провалили и хората предизвикват тяхната власт.

    Филип Пулман не придава захаросан романтизъм на света, има си мъчните моменти, любими герои загиват, трудни избори за Лира и другите главни герои се налагат постоянно. Но има и онези мигове, в които лошите прозират отвъд зоната на личните си желания, отвъд егоизма си – защото всеки може да се промени, независимо какво е правил досега. „Тъмните Му материи“ е от ония вечни книги, които заслужават да бъдат четени пак и пак в различна възраст, заслужават да бъдат на почетно място във всяка библиотека и особено в домовете с деца.

    Доколкото знам, в момента книгата няма тираж, но се надявам да бъде допечатана, просто го заслужава.