Когато Алекс и Преслав в един глас нахвалят дебютен сборник с разкази на български автор, който е гарниран и с кулинарен привкус, а за десерт – рецептите от разказите, аз мигновено наострям бодли. Не ни съвпадат често вкусовете и това си е. Но в един момент книгата ти попада, зачиташ я и започваш да се смееш още от първата история, в която един амур неколкократно възкръсва, но вместо начало на нова рибена религия загива в крайна сметка безславно. Доброто настроение е подготвено, а десетте разказа се простират на едва малко повече от 100 страници, любима дължина на сборниците от наши автори в последно време.
“Тънкости на приготвянето” на Деница Дилова определено е един свеж полъх сред нашенските автори, които в последно време хич не ме очароват, но това е друга тема. Това не е “гурме” книга като станалите модни в последно време книги на примерно, а забавен сборник, в който са смесени страсти и кулинария в изключително добро съчетание. Разбира се, като за дебют има и моменти, които не са по-по-най, но те са пренебрежими и хич няма да придирям за гениалност от първата до последната страница.
Не мога да не спомена нечетимата рецепта за приготвяне на охлюви, която се оказва нещо много по-различно и ценно, за да се стигне до “Него ден, когато разгадах всичко, спрях да бързам. Закъснявах за работа, но не ми пукаше. Беше мое свещено право да разполагам с времето на Вселената така, както ми се иска, спях много, хранех се добре. Любов правех сама със себе си, женската в мен ставаше мъж, покривах се със слуз и бавно се самозадоволявах. Уволниха ме, но така ми оставаше повече време за любов и сън. Приятел ми донесе цял кашон бургундско вино, чувствах се прекрасно в него и то се чувстваше прекрасно в мен”…
Та какво още освен иисусовия амур и охлювената нирвана? Имаме един злощастен шаран, чиято съдба е да бъде полят по руски. Имаме и един гълъб в супата, един от разказите, който не ми се понрави. Любовната история с рака не е за изпускане, макар краят да е твърде “женски” по моята скала на поносимост, но следващата боклукчийско-гастрономична история радва. Детските фантазии се поднасят най-добре с печени скакалци и жабешки бутчета, а голямата любов не може да бъде осветена от нищо по-малко от заклана гъска. “Въдворяване на покварените” е най-добрият според мен разказ в сборника, свързан с принудителното заселване на жрици на любовта в едно мирно и тихо село…
В сборника има още истории, но за толкова кратка книжка вече написах неподобаващо дълъг текст. Дилова е име, което, подобно на Александър Шпатов, ще следя с удоволствие и ако не залитне твърде много в посока кулинария за сметка на добрата история, ще се ядва и занапред, убеден съм.
P.S. Червена точка и за оформлението на начеващото изд. “Скалино”, мисля, че ще видим още доста чудесии от тях.
От същия жанр
