Един от най-близките ми приятели Филип (https:////philipotel.blogspot.com/), с който наскоро ходихме в Рила, се съгласи да напише мнението си за новата книга на Негово Смехотворчество Тери Пратчет.
Тери Пратчет е един от малцината автори, чийто комерсиален успех е подплатен със солидна доза талант, за разлика от нашумели, но бездарни графомани от сорта на Дж. К. Роулинг или Дан Браун. Затова и фенската ми душица се изпълни с нескрита радост, когато след дълго затишие видях ново заглавие от него по сергиите на “Славейков”.
Разбира се не бих тръгнал да отричам, че простирането на вселената на “Света на диска” в няколко тематични поредици /за некадърния магьосник Ринсуинд, за Смърт и родата му, за Вещиците, заГрадската стража и т.н./ доведе до известно разводняване и повтаряемост. Идейната наситеност и философска дълбочина на по-ранни шедьоври като “Малки богове”, “Ерик”, “Морт” или “Цветът на магията” несъмнено са неща, които трудно могат да се възпроизвеждат в несметни количества. При все това обаче, останалите книги от поредицата са написани с повече от достатъчно въображение, остроумие, хаплив хумор и най-вече – силни и доста директни алюзии, които превръщат фантастичния Свят на Диска в своеобразен критичен поглед върху “реалните” човешки измерения – от дебрите на митологията, философията и историята до най-актуалните явления и противоречия на съвременния живот.
В “Туп!” основната роля за пореден път се пада на може би най-любимия герой на Пратчет – космополитния метрополис Анкх-Морпорк, съчетаващ в себе си всички абсурди, които биха могли да се породят от градската среда, осезаемото наличие на магия, междувидовото съжителство и не на последно място – психологията на масите, друга любима тема на автора.
Древната вражда между джуджета и тролове е на път да се пренесе на улиците на големия град, който приютява хиляди представители на двата вида, слезли от планините, за да си търсят късмета. Поводът е наближаващият ден на Куумската долина, където някога, много отдавна джуджетата нападнали от засада троловете, или пък троловете нападнали от засада джуджетата… Напрежението се нагнетява до крайност след мистериозното убийство на един джуджешки фундаменталист /колко познато звучи, а?/ Тежката задача да опази обществения ред и да разкрие криминалната загадка, чиито корени се таят в далечното митологизирано минало се пада на Сам Ваймс, командир на Градската стража.
За целта той ще разчита на своите подчинени, които са своеобразен апотеоз на политическата коректност – хора, тролове, зомбита, Големи със свободна воля, джуджета, които открито се обявяват за жени, върколак, борещ се с КПП /Криза Пред Пълнолуние/ и за капак новото попълнение – вампир-въздържател. Самият Ваймс от своя страна се справя по-лесно с опасността от междувидова война, отколкото с еволюцията си от прост стражник до херцог и със задълженията си на съпруг и баща.
Всъщност може би единственото дразнещо в книгата е сантименталната решимост на Ваймс да чете на сина си някакъв инфантилен разказ, озаглавен “Къде е моята крава” – точно в 6 вечерта, каквото и да става, и каквото и да му струва. Твърде разочароващо ми се видя, че точно тази му патерналистична отдаденост се оказа ключа към положителната развръзка на историята. Разбира се, това е доста субективно ми впечатление на човек, който дълбоко не харесва деца, освен това образа на командир Ваймс винаги ми се е струвал твърде преекспониран и антипатичен, вероятно защото не харесвам и полицаи.
Въпреки тази малка забележка, “Туп!” е повече от приятна и забавна за четене, без да пропуска да постави и някои сериозни въпроси и теми за размисъл. За успокоение на феновете трябва да се отбележи и доста читавия превод – явно издателите са си взели поука и са се постарали да не повторят омазването с “Пощоряване”.
P.S. от Книголандеца: Не знам за вас, но като прочетох горния текст, изпитах силно желание да привлека Филип в екипа на Книголандия. Единственият ми проблем е, че трябва да измоля за спонсор някоя пивоварна, за да го убедя 🙂
