Беше четири и половина сутринта, когато телефонът върху писалището на Чарли иззвъня.
– Добро утро – позрави той.
– Тръмпър ли е?
– Да, кой се обажда?
– Чърчил.
– Добро утро, господин министър-председателю. Какво обичате?
– Нищо. Само проверявам дали е вярно това, дето го разправят за теб. Между другото, благодаря ти.
После затвори.
Досега съм чел от Джефри Арчър два чудесни сборника: „Рогоносецът“ и „Шах и мат“, един много приятен роман: „Ези печели“, и един според мен слабичък: „Да кажем ли на президента…“. Реших да продължа с „Търговецът“, един от по-старите му романи, писан в началото на 90-те и издаден у нас малко повече от десетина години по-късно, че и още се намира на тогавашната цена.
Историята проследява живота на Чарли Тръмпър, хлапе от бедняшкия лондонски квартал Уайтчапъл, който от малък получава безценни уроци по трудолюбие от своя дядо, продавач на улична сергия. Детето притежава така нужния нюх за търговия, а мечтата му е да има най-голямата сергия на света – за което е готов да става всеки ден в 4 часа и да се труди до късна доба. През фокуса на неговия живот Арчър отразява и двадесети век и неговите събития. В Първата световна война неговият герой воюва, намира приятели, но и враг, който ще бележи целия му живот. След като се уволнява, Чарли започва своя стремителен възход, като постоянно разширява своите притежания. В тези му начинания му помага жената, която обича, но която не е готова да отвърне на чувствата му. Много перипетии очакват Чарли в бъдното, много обрати, предизвикателства, свирепа омраза, капани и корпоративни игри, но и много обич, доверие и успешни ходове, докато се бори да постигне своята мечта, а в крайна сметка и да служи на страната си в най-страховитото изпитание по време на Втората световна война.
Не ми се иска да разкривам повече за сюжета, най-малко за жестоката трагедия в сърцевината му и изхода, който Арчър подготвя отдалеч. По много приятен начин в началото на всяка глава авторът дава думата на някой герой, който прави ретроспекция на събитията през своята гледна точка, макар това да не променя никак отредените вече роли на „добрите“ и „лошите“. Мисля, че все пак основното е сблъсъкът между личната инициатива и нуждата от доказване на раслите в нищета и аристократичната леност и високомерие, макар че все пак има една богата героиня, на която е отредено да помага на бедните протагонисти.
„Търговецът“ има тази наивност и поучителна стойност, подобно на „Богат, беден“, макар като сюжет повече да прилича на „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът от Лисабон“ на Жoзe Poдpигeш дyш Caнтyш. Ако бях чел романа на Арчър на младини, когато четох този на Шоу, щях да го заобичам силно, сигурен съм, щеше със сигурност да е една от книгите, които ще допринесат за изграждането ми като характер. Сега, вече на години, тази наивност и постоянно натрапваните поуки, както и чистите черно-бели герои, без никакви отсенки, ме поотегчаваха на места, знам, че се харесват много такива герои с непоклатим морал, трудолюбие и ценности, просто за мен са неправдоподобни и леко отегчителни в своята постоянна правота. Красивият и спокоен, равномерен разказвачески ритъм на Арчър обаче заслужава отбелязване, ще продължа с „Пътеки на славата“ от него.
