Наглед „Творецът на ангели“ на Стефан Брайс е роман, който се развива може би през XIX, а може би дори през XVIII век – атмосферата на малкото селце Волхайм, пропито с религиозна ревност и несломимо невежество, просто отправя към едни предишни мракобесни времена, когато факлите и вилите са били нормалната реакция на всичко непонятно за ограничените умове.
Но действието всъщност се развива преди броени години, когато именно там се завръща след двайсетгодишно отстъствие доктор на име Виткор Хопе. Около неговото семейство витаят мрачни тайни, които отминалите години не са изличили, а той дава повод за още със слуховете, че трите деца, които е довел със себе си, са чудовища. Жителите на малкото селце, разположено на границите между Белгия, Германия и Нидерландия, но и на границите между миналото и модерността, са едновременно изгаряни от любопитство и от ужас, че в съседство се намират творения на дявола, в който вярват повече, отколкото в бога си.
И макар с времето докторът малко по малко започва да лекува околните, с което си спечелва малко или много благоразположението им (зер молитвите никога не са работели, но науката определено), загадката продължава да се задълбочава, докато читателят редом със селяните не започва да разкрива малко по малко мащабите ѝ – макар че едва ли някой читател няма да се досети за основното още от беглото запознаване с личността на Виктор Хопе и научните му интереси. А в миналото му лежат чудовищни издевателства под лицемерното и садистично към децата було на религията – родителите му позволяват един външен недъг да го класифицира като белязан от дявола и позволяват да бъде отведен в свирепа обстановка, която го деформира за цял живот. Той обаче е далеч от невменяемия идиот, за какъвто се опитват да го разкарат – всъщност притежава превъзходен, но ограничен от синдрома на Аспергер интелект. И завинаги остава белязан не от физическия си недъг, а от религиозната индоктранация, която предопределя и злощастията напред в живота му. И околните също ще бъдат белязани от тях, искат или не.
„Творецът на ангели“ е много прецизна, почти клинично, бих казал, книга. Брайс пише стегнато и често лишено от емоция, точно както главният му герой е изцяло лишен от емоционалната палитра на нормалното човешко същество. С напредването на романа започнах дори да предугаждам логиката на събитията, дори на едно място ми се стори, че е време частта да завърши и наистина броени страници по-късно това се случи, просто човек може да напипа ритъма на изложението, има някаква подреденост в него.
Същото се отнася и до сюжетните решения – както и при „Франкенщайн“ на Мери Шели (не е случайно повторението на първото име на докторите, разбира се), търсенето на нов живот от немъртвото доминира, комбиниран обаче със съвременните постижения на генетиката. Но над всичко е вкореняването на библейските митове в главата на едно беззащитно дете – и в изкривеното му съзнание те създават невъзобразима каша, която прави и завършека на книгата пределно предвидим. С което според мен се измества много по-важната тема за родителската грижа и отговорност, която Брайс обследва от различни страни.
Навярно друг читатели би видял в образа на Виктор Хопе чудовище, аз видях само една жертва.
От същия жанр
